Дмитрий Волкогонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дмитрий Антонович Волкогонов е съветски и руски историк, философ, държавен деец, офицер, генерал-полковник от 1986 г.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 22 март 1928 г. в станица Мангут, Кирински район, Читинска област, Русия, СССР. Баща му е разстрелян в годините на Сталиновите репресии, майка му е починала в заточение. Завършил е Орловското танково училище (1952), Военно-политическата академия "В. И. Ленин" (1966). Защитава докторска дисертация «Социологически и гносеологически анализ на проблемите на военно-етичната теория (Морал и война)» (1971). Служи в Приволжкия и в Киевския военни окръзи, заема различни длъжности в политическите органи на армията. От 1966 г. работи във Военно-политическата академия, а от 1971 г. - в Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот.

Професионална и политическа кариера[редактиране | edit source]

Генерал Волкогонов е специалист по военно-етични теории, методологически проблеми на военната теория и практика, проблеми на руската история от първата половина на XX в. От 1984 г. е заместник-началник на Главното политическо управление на Съветската армия (СА) и ВМФ. През 1988-1991 г. е началник на Института по военна история при Министерството на отбраната на СССР. Избиран е за депутат във Върховния съвет на РСФСР през 1985 г., в партийни органи на КПСС, делегат е на XXVII и XXVIII конгреси на КПСС и XIX конференция на КПСС. През 1990 г. защитава докторска дисертация по история на тема «Сталинизмът: същност, генезис, еволюция».

През 1990 г. е избран за народен депутат на РСФСР, член на Съвета на националностите на Върховния съвет на РФ, бил е съпредседател на фракцията «Ляв център — сътрудничество», координатор е на депутатската група «Русия», член е на Комитета на Върховния съвет по въпросите на отбраната и сигурността; работил е и като съветник на президента на РФ по въпросите на отбраната. През 1991 г. е свален от длъжностите с политически мотиви.

Надгробен паметник на Д. Волкогонов

Историк, изследовател и писател[редактиране | edit source]

Волкогонов разработва въпросите за взаимовръзката между война и морал и проблемите на психологическите войни. В последните години философско-историческата проблематика е в сферата на неговите научни интереси. От 1991 г. е председател на редица комисии на правителствата на Руската федерация и на президента на Руската федерация. Той е доктор на философските науки, доктор на историческите науки, професор, член-кореспондент на Руската академия на науките (1991). През 1993 г. е избран за депутат в Държавната дума на Федералното събрание на РФ. Бил е член на фракцията "Изборът на Русия" («Выбор России») и член на Комитета по отбрана.

Написал е повече от 20 книги по история, философия, проблеми на политиката. Сред последните негови работи е 2-томният труд за Йосиф Сталин «Триумф и трагедия». Публикувал е повече от 500 научни и публицистични статии по актуални въпроси на политиката, философията и историята. Бил е вицепрезидент на Международната асоциация на военните историци, член на Управителния съвет на Философското дружество, Дружество «Знание», член на редколегията на "Военно-исторически журнал" («Военно-исторический журнал») и списание «Знамя». Награден е със съветски и чуждестранни ордени и медали, лауреат е на научни и литературни премии.

През 1996 г. за трилогията "Вождове" («Вожди») в 6 тома («Сталин», «Троцкий», «Ленин») Волкогонов е удостоен посмъртно с Държавна премия на Руската федерация в областта на литературата и изкуството. Неговото творчество е подлагано на критика и ген. Волкогонов, за да отстои позициите си, е водил трудна борба с дейци от ЦК на ВЛКСМ, "литературоведи" от ЦК на КПСС, началници на всевъзможни прес-служби на КГБ, МВД, прокуратурата.

Починал е от рак на мозъка на 6 декември 1995 г. в Москва. Погребан е в московското Кунцевско гробище.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Психологическая война. М., 1983
  • Феномен героизма. М., 1985
  • Вожди. Трилогия:
    • Сталин в 2 т. М., 1992
    • Троцкий в 2 т. М., 1992
    • Ленин. Политический портрет. Кн. 1 и 2. М., 1994
  • Семь вождей. М., 1996
  • Этюды о времени. М., 1998.
  • Контрпропаганда: теория и практика.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волкогонов, Дмитрий Антонович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.