Дмитрий Гирс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Гирс
руски писател и журналист
Роден: 1836
Таганрог, Русия
Починал: 1886
Санкт Петербург, Русия


Дмитрий Константинович Гирс е руски писател и журналист. Военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Дмитрий Гирс е роден през 1836 г. в гр. Таганрог (Русия). Ориентира се към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Служи в сапьорните части на Руската армия с военно звание прапоршчик. През 1868 г. заради критична реч на погребението на Дмитрий Писарев е принуден да напусне армията и Санкт Петербург.

Занимава се с журналистика под псевдонима „Константинов“. Пише за сп. „Русский вестник“ и сп. „Отечественные записки“. Публикува своя роман „Старая и Новая Россия“ който прави силно впечатление (1868). Сред неговите произведения са „На краю пропасти“ (1870), „Калифорнийский рудник“ (1872), „Дневник нотариального писца“(1883), „Авдотья двумужница“ (1884) и др.

През 1876 г. е кореспондент на в-к „Санкт-Петербургские ведомости“ в Сърбия и отразява Сръбско-турската война (1876). Участва в Руско-турската война (1877-1878) като военен кореспондент на сп. „Северный вестник“[1]. Публикува серия от кореспонденции от театъра на военните действия. Застъпник на българската национална кауза.

Издател на в-к „Русская правда“ (1878-1880). Пише фейлетони под псевдонима „Добро-Глаголь“ и често влиза в конфликт с цензурата. Издава своите „Записки военного“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Гено Цонко, Освободителната война 1877–1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гирс, Дмитрий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.