Дмитрий Лаптев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Лаптев
руски изследовател
Роден: 1701
Болотово, Русия
Починал: 31 януари 1771  (на 70 години)
Болотово, Русия

Дмитрий Яковлевич Лаптев (на руски Дмитрий Яковлевич Лаптев) (170131 януари 1771) руски полярен изследовател, пътешественик, братовчед на Харитон Лаптев.

Ранни години 1701–1734[редактиране | edit source]

Роден през 1701 с село Болотово, Великолукски уезд на Псковска губерния в дворянско семейство. През 1718 постъпва на служба в Балтийския флот като гардемарин и на 2 март 1721 е произведен в мичман. След четири години вече като командир на кораб плава във Финския залив, а през 1727 е капитан на фрегатата „Свети Яков“, с която плава до Любек в Германия.

През 1730 на фрегатата „Русия“ става първото запознанство на Дмитрий Лаптев с Арктика. На 19 март 1731 е произведен в лейтенант и през 1734 е зачислен във „Великата Северна експедиция“, имаща за цел изследването и картирането на северното крайбрежие на Русия.

Изследване брега на Сибир 1735–1742[редактиране | edit source]

Изследвания през 1735[редактиране | edit source]

Дмитрий Лаптев е командирован в четвъртия, Ленско-Камчатски отряд, който получава много голяма задача — да опише северния бряг на Азия на изток от устието на река Лена до Беринговия проток. За началник на отряда е назначен шведът Питер Ласиниус (Пьотър Ласиниус). През юли 1735 г. Ласиниус на корабчето „Иркутск“ с екипаж от 52 човека се спуска от Якутск по Лена, на 7 август навлиза в морето и завива на изток. На 14 август обаче, тежки ледове принуждават „Иркутск“ да отстъпи обратно. Екипажът достига до залива Буор Хая, където се зазимява. През есента Ласиниус отправя в Якутск четирима човека с рапорта за плаването и изработените карти. С настъпването на студовете се налага съкращаване на дажбите, скоро се появяват първите признаци на скорбут и на 19 декември 1735 г. той става първата жертва на болестта. Към пролетта на 1736 г. умират още 39 човека и за тези трагични събития се налага да се докладва в Якутск, като за там заминава Дмитрий Лаптев.

Изследвания през 1736[редактиране | edit source]

След смъртта на Ласиниус, по заповед на ръководителят на експедицията Витус Беринг, лейтенант Лаптев става ръководител на отряда. На 31 май 1736 от Якутск, Лаптев с три големи лодки, натоварени с провизии и оборудване се спуска до устието на Лена, достига до зимовището на Ласиниус и прибира деветимата оцелели от групата му. Там зазименият „Иркутск“ е освободен от ледовете, на 11 август отново излиза в открито море и достига до 73º 16` с.ш., но след три дни поради непроходими ледове е принуден да отстъпи. Екипажът зимува в долното течение на река Лена.

Изследвания през 1737–1738[редактиране | edit source]

През лятото на 1737 г. Лаптев докарва „Иркутск“ в Якутск за да получи нови инструкции от началника на експедицията Витус Беринг, но не го заварва там и на 16 август се отправя за Петербург, където получава заповед да продължи изследването на крайбрежието на изток от устието на Лена до устието на река Колима. На обратния път в Иркутск, през септември 1738 г. Лаптев изпраща напред своя заместник щурмана Михаил Яковлевич Щербинин да подготви корабчето „Иркутск“ за плаване и да достави по суша продоволствие и оборудване в устието на Индигирка, като по пътя дотам да извърши редица измервания. Съгласно тази заповед, геодезистът Иван Киндяков през пролетта на 1739 картира залива Буор Хая и крайбрежието до делтата на река Яна на протежение 500 км, а Алексей Лошкин описва брега между устието на Яна и нос Свети Нос (около 500 км).

Изследвания през 1739[редактиране | edit source]

След като се завръща от Петербург през пролетта на 1739 се спуска с корабчето „Иркутск“ от Якутск до устието на Лена, на 21 юни продължава на изток и след месец достига до нос Буор Хая. В края на месеца с попътен вятър навлиза в Източносибирско море като преминава през протока, наименуван по-късно на негово име. На 7 и 16 август в пролива открива два малки острова, които сега не съществуват и в началото на септември достига до устието на Индигирка. Настъпилите студове приковават корабчето в леден плен и Дмитрий Лаптев решава да зимува в устието на реката. Тук се осъществява неочаквана среща с бедстващата група на Иван Киндяков, която едва не загива от глад и студ. От мястото на зимуване през късната есен и ранната зима на 1739 за изследване на района Лаптев организира няколко изследователски групи: Алексей Лошкин заснема брега от Индигирка до Алазея (400 км), Михаил Щербинин — долното течение на река Яна, Иван Киндяков — долното течение на Индигирка, а сам Лаптев — река Хрома. Към началото на декември 1739 Лаптев съставя карта на изследвания огромен регион и заедно със събраните материали и корабния дневник ги изпраща по Алексей Лошкин в Петербург.

Изследвания през 1740[редактиране | edit source]

През пролетта на 1740 г. Иван Киндяков описва и картира брега от устието на Алазея до устието на Колима (около 500 км) и отбелязва неговия низинен и плосък характер.

През юни и юли 1740 г. с помощта на 85 човека от местното население Лаптев успява са освободи „Иркутск“ от ледовете. На 31 юли корабът е напълно освободен и продължава на изток до устието на Колима, но около нос Голям Баранов (69°45′ с. ш. 164°05′ и. д. / 69.75° с. ш. 164.083333° и. д.) отново е спрян от ледовете на 23 август се връща в Нижнеколимск, където прави пето зимуване (за останалите живи спътници на Пьотър Ласиниус тя се оказва шеста). По време на зимуването Лаптев отново организира изследователски отряди: през есента на 1740 Иван Киндяков изследва Колима от устието ѝ до горното ѝ течение, а Михаил Щербинин картира пътя от Колима по течението на река Голям Анюй до горното течение на река Анадир.

Изследвания през 1741[редактиране | edit source]

През лятото на 1741 Лаптев прави нов опит да се придвижи на изток от нос Голям Баранов, който също е неуспешен и извършва шесто зимуване в Нижнеколимск, където се заема с дообработването на картата на изследванията си. Общата дължина на заснетата от неговите отряди брегова линия надхвърля 2500 км. В края на октомври 1741 изпраща в Петербург заболелия Щербинини (той умира по пътя в Иркутск на 1 юни 1742) с всички събрани до този момент материали и изработената от него карта. По време на зимуването с 45 шейни с кучета изследва басейните на реките Голям Анюй и Анадир и извършва поход до Анадирския острог, където стига на 17 ноември. От там изпраща друга разузнавателна група, която извършва поход по замръзналата река Пенжина до Пенжинския залив и извършва заснемане на преминатия път.

Изследвания през 1742[редактиране | edit source]

От 9 юни до 3 август, заедно с Киндяков картира течението на река Анадир от Анадирския острог до устието ѝ, след което се връща в Нижнеколимск, след това в Якутск и от там се отправя за Петербург, където пристига през декември 1742.

Следващи години 1742–1771[редактиране | edit source]

След завръщането си от експедицията Дмитрий Лаптев продължава да служи в Балтийския флот на различни кораби (1750 — кораба „Свети Йоан Златоуст“; 1751 — кораба „Свети Йоан Златоуст втори“; 1756 — „Свети Николай“). На 5 май 1757 е произведен в контраадмирал и командва кронщадската ескадра.

На 30 януари 1762 е уволнен от военна служба с чин вицеадмирал и умира в родното си село на 20(31) януари 1771.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 244-247. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII — XVIII в.), М., 1984 г., стр. 123-126. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дмитрий Лаптев“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.