Дмитрий Овцин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дмитрий Леонтиевич Овцин (на руски Дмитрий Леонтьевич Овцын) (около 1705 - след 1757) руски мореплавател.

Ранни години (до 1733)[редактиране | edit source]

Биографията на Овцин е твърде непълна. Годината на раждане не е известна и се предполага, че е около началото на XVIII в. През 1725 г. плава до Испания, а през следващата година постъпва в морското училище за щурмани. Три години след това, на 13 октомври 1729 г. е назначан за адютант при Кронщадското пристанище, която длъжност изпълнява до 1732 г., когато е произведен в прапоршчик и командирован във Великата Северна експедиция.

Велика Северна експедиция 1733-1738[редактиране | edit source]

На 18 януари 1733 г. Овцин е произведен лейтенант и определен за началник на западния отряд на Великата Северна експедиция, задачата на който била описанието на брега на Сибир между устията на Об и Енисей.

Кампания 1734[редактиране | edit source]

През юни 1734 г. на корабчето „Тобол“ се спуска от Тоболск по Иртиш и Об и изследва Обския залив до 70º 04` с.ш. Там се разразява силна буря и повреденото корабче с големи трудности успява да достигне до устието на Об. Екипажът зимува в Обдорск (сега Салехард), а Овцин и офицерите зимуват в Березов, където се запознават със заточеното семейство на княз Андрей Долгоруки.

Кампания 1735[редактиране | edit source]

През лятото на 1735 г. прави нов опит да премине от Об в Енисей, но достига само до 68º 40`с.ш. в Обския залив и поради заболява на екипажа от скорбут (разболява се и Овцин) решават да се върнат. От Обдорск Овцин изпраща по суша "геодезиста" Фьодор Степанович Прянишников да разучи стария път до Мангазея. Отрядът на Пряннишников преминава и картира южния и югоизточен бряг на Обския залив до 74° и.д., спуска се по река Хадуте до Тазовския залив, изкачва се по река Таз, пресича вододела и по течението на река Турухан през есента на 1735 г. се добира до Туруханск. По време на близо 1000-километровия си маршрут Прянишников прави топографски измервания, които близо 200 години остават единствени за района.

Кампания 1736-1737[редактиране | edit source]

През 1736 г. Овцин отново прави неуспешен опит да достигне до устието на Енисей, но достига само до 72º 40` с.ш. (до северозападния край на п-ов Явай). През зимата на 1736-1737 Прянишников отново по нареждане на Овцин предприема ново пътешествие. От Туруханск пеша се спуска по левия бряг на Енисей до устието, картира западния бряг на Енисейския залив и северното крайбрежие на Гиданския п-ов, в т.ч. Юрацкия залив на протежение повече от 500 км. За среща с Прянишников от Салехард на 21 юли 1737 г. тръгва групата на геодезиста Михаил Григориевич Виходцев, която се придвижва на елени и лодки. Той успява да картира цялото източно крайбрежие на Обския залив до п-ов Явай и южното крайбрежие на Гиданския залив. От върха на Гиданския залив пресича от север на юг Гиданския п-ов, в края на 1737 г. достига до река Таз, а на 14 февруари 1738 г. пристига в Туруханск. В резултат на изследванията на Прянишников и Виходцев се явява първата, макар и несъвършена, карта на Гиданския п-ов (около 150 хил. км2, опираща се на резултатите от иструментални измервания.

Кампания 1737-1738[редактиране | edit source]

На 9 август 1737 г. на новия кораб „Об-Пощальон“ достига в Карско море до 74º 02` с.ш., завива на югоизток, на 16 август открива протока Овцин (между остров Сибиряков на североизток и остров Еленов на югозапад), на 31 август достига до Енисейския залив и през септември плава до Туруханск, където отряда зимува. От юни до август 1738 г., когато Енисей се размразява плава до Енисейск, а от там с всички материали за експедцията заминава за Петербург. По този начин, благодарение на тригодишни упорити старания, успешно изпълнява възложеното му трудно поръчение да открие морския път от Об до Енисей.

Участие в плаването на Витус Беринг[редактиране | edit source]

По пътя, в Тоболск, е арестуван по доноси за връзки със заточения Долгоруков, отчетите му са взети и предадени в Адмиралтейството, а самия той на 20 януари 1739 г. е разжалван в обикновен моряк, изпратен в експедицията на Витус Беринг и като негов адютант участва в плаването му до Северна Америка през 1741-1742 г. Само две години по-късно, на 19 февруари 1741 г. е помилван, върнато ме е лейтенантското звание и като такъв е назначен за капитан на кораб, с който плава във водите на Охотско море.

Следващи години 1741-1757[редактиране | edit source]

За успешно проведените мероприятия в Охотско море на 20 ноември 1749 г. е произведен в капитан 2-ри ранг. През 1751 г. е назначен за командир на кораба "Гавраил", а четири години по-късно, вече като капитан 1-ри ранг става секунд-интендант на флота. На 25 юли 1757 г. се пенсионира от флота и сведения за по-нататъшния му живот липсват.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носи проток Овцин (72°36′ с. ш. 78°50′ и. д. / 72.6° с. ш. 78.833333° и. д.) в Карско море, между остров Сибиряков и континента.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г., стр. 202.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 113-116. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3