Дмитрий Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Григориевич Павлов
Информация
Звание армейски генерал
Години на служба 1914 - 1941
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя,
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Западен особен
военен окръг
(Западен фронт от 1941 г.)
Битки Първа световна война,
Гражданска война в Испания,
Зимна война,
Велика Отечествена война
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 23 октомври 1897 - 22 юли 1941 г.
Роден Flag of Russia.svg с. Вонюх,
Костромска губерния,
Руска империя
Починал неизвестно

Дмитрий Григориевич Па̀влов (на руски: Дмитрий Григорьевич Па̀влов) е съветски военачалник, армейски генерал от 1941 г., герой на Съветския съюз (1937). Разстрелян е на 22 юли 1941 г., реабилитиран посмъртно и възстановен в звание през 1956 г.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 23 октомври 1897 г. в село Вонюх в Кологривски уезд на Костромска губерния (дднес Павлово в Костромска област), в селско семейство.

През Първата световна война Дмитрий Павлов се записва като доброволец на фронта, издигайки се до старши подофицер. През 1916 г. е ранен и взет в плен, като е освободен след края на войната. От 1919 г. е в РККА и воюва в Гражданската война в Русия - в периода 1918 - 1920 г. последователно e командир на взвод, ескадрон и помощник-командир на полк. Влиза в редовете на ВКП(б) през 1919 г.

Павлов завършва Омското висше кавалерийско училище (1922), Военната академия „Фрунзе“ (октомври 1925 - юни 1928) и академичните курсове към Военно-техническата академия (1931).

В началото на 1923 г. 6-та алтайска отделна кавалерийска бригада, в която служи Павлов (на длъжност помощник-командир на полк), е прехвърлена на Туркестанския фронт. През февруари с.г. е назначен за командир на отряд и воюва против басмаческата войска на курбаши Турдибая, в района на Ходжент. От август с.г. командва 77-ми кавалерийски полк в боевете в района на Източна Бухара, срещу отрядите на Ибрахим бег и други басмачески водачи.

От 1928 г. е командир на кавалерийски и механизирани полкове, командир и комисар на механизирани бригади. В периода 1936 - 1937 г. се сражава като доброволец на страната на републиканското правителство в Гражданската война в Испания, където е военен съветник и командир на танкова бригада. За разлика от много други съветски офицери, които участват в боевете в Испания, Павлов избягва чистките в Червената армия след завръщането си в СССР. [1]

От 1937 г. е депутат на І-та сесия на Върховния съвет на СССР. На XVIII-ия конгрес на ВКП(б) е избран за кандидат-член на Централния комитет на партията. От ноември с.г. е началник на Автобронетанковото управление на РККА. Павлов отстоява тезата, че танковете ще имат само поддържаща роля на пехотата. [2] Участва в Зимната война през 1939 - 1940 г., както и в граничните сблъсъци с Япония. От юни 1940 г. е командващ войските на Западния особен военен окръг. На 22 февруари 1941 г. е сред първите съветски военачалници, получили новото звание „армейски генерал“, превъзхождано тогава само от званието „маршал на Съветския съюз“. [3]

От 21 юни 1941 г. Павлов е командващ войските на Западния фронт.

След разгрома на фронта в Бялистокско-Минския котел на 30 юни е отстранен от командването и арестуван на 4 юли. Предявено му е обвинение в „проявяване на страх, бездействие с властта, отсъствие на разпоредителност; влошаване на управлението на войските, предаване на оръжия и складове на противника; самоволно оставяне на бойни позиции от частите на Западния фронт, давайки на врага възможност да пробие фронта...“ На 22 юли 1941 г. Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда Павлов на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от военно звание. [4] На същия ден е разстрелян и погребан на подмосковския полигон на НКВД.

Павлов е най-висшият съветски офицер, разстрелян по време на Втората световна война. Екзекуцията му се смята за опит от страна на Сталин да отхвърли собствената си вина за катастрофалното представяне в първите дни на войната. Генералът е избран за жертва произволно, тъй като в същото време и други съветски командири претърпяват подобни тежки поражения.

Освен Павлов са осъдени и екзекутирани и по-нисши военачалници от състава на Западния фронт: началникът на щаба на фронта генерал-майор Владимир Климовских и началникът на свързочните служби генерал-майор Андрей Григориев. Командващият артилерията генерал-лейтенант Николай Клич и командирът на 14-ти механизиран корпус генерал-майор Степан Оборин са арестувани на 8 юли и после са осъдени и разстреляни. Командващият 4-та армия генерал-майор Александър Коробков е отстранен на 8 юли, на следващия ден е арестуван, и е осъден и разстрелян на 22 юли.

След смъртта на Сталин всички екзекутирани военачалници са реабилитирани посмъртно и възстановени в звание.

Награди[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Pleshakov, Constantine. "Stalin's Folly: The Tragic First Ten Days of World War II on the Eastern Front"
  2. ((en)) Joseph Page, Tim Bean. "Russian Tanks of World War II"
  3. ((ru)) Списък с маршали и адмирали на СССР
  4. ((ru)) Заповед №0250 от 28 юли 1941 г. на народния комисар на отбраната на СССР за обявяване на присъдата на Върховния съд

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Павлов, Дмитрий Григорьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.