Дмитрий Язов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Язов
маршал на Съветския съюз
DYazov1989.jpg
Язов при посещението си в САЩ, 1989 година.
Информация
Години на служба 1941 - 1994
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Командвания Средноазиатски военен окръг,
Далекоизточен военен окръг,
министър на отбраната на СССР
Битки Велика Отечествена война
Отличия Орден „Ленин“,
Орден „Отечествена война“ и др.

Живял 8 ноември 1924 г. -
Роден Flag of Russian SFSR.svg Омска област, РСФСР
Друга работа председател на Комитета в памет на маршал Георгий Жуков
Дмитрий Язов в Общомедия

Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов (на руски: Дмѝтрий Тимофѐевич Я̀зов) е съветски военен и политически деец - последният маршал на Съветския съюз (1990), предпоследният министър на отбраната на СССР (1987-1991), член на Държавния комитет за извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) и участник в Августовския пуч в Русия от 1991 г. Член на ЦК на КПСС (1987), кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1987-1990).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Оконешниковски район на Омска област на 8 ноември 1924 г.[1].

По време на Великата Отечествена война е ранен, като през годините ѝ е командир на взвод и заместник-командир на рота на Волховския и Ленинградския фронт. След войната Дмитрий Тимофеевич завършва Московското пехотно училище „Върховен съвет на РСФСР“, Военната академия „Фрунзе“ (1956) и Генералщабната академия (1962). Изпратен е в Куба по време на Карибската криза. Язов постепенно се издига във военната йерархия и от 1970-те години командва последователно няколко военни окръга, включително Далекоизточния, където поддържа близки отношения с Ким Ир Сен. Началник на Главно управление „Кадри“ в Министерството на отбраната; армейски генерал от 1984 г.

Назначен е неочаквано с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1987 г. за министър на отбраната на страната (след полета на Матиас Руст и оставката на Сергей Соколов). През първите 3 години на тази длъжност Язов остава армейски генерал, което е необичайно (от 1935 г. всички глави на военното ведомство са маршали на Съветския съюз, с изключение на Сталин, който, ставайки народен комисар по отбраната през 1941 г., до 1943]г. не е имал никакви звания). Едва през 1990 г. президентът на СССР Михаил Горбачов присвоява на Язов маршалско звание[2], което е последното в историята на СССР. Язов също така е и единственият маршал на Съветския съюз, роден в Сибир.

През март 1991 г. Дмитрий Тимофеевич е преназначен на поста министър на отбраната на СССР с указ на президента.[3]

При Язов завършва Афганистанската война. Като консерватор той е доста непопулярен сред кръговете на поддръжниците на перестройката. През 1991 г. се присъединява към подготвянето на Държавния комитет за извънредното положение и от първите дни на създаването му влиза в неговия състав. По време на Августовския пуч по негова заповед в Москва навлизат танкове и друга тежка техника и се обсъжда планът за щурма на Белия дом.

Убедил се в провала на преврата, Язов се отправя във Форос при Горбачов и веднага при завръщането си е арестуван на летището. На 22 август 1991 г. е издаден указ на президента на СССР „За освобождаването на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“.[4]

От затвора Дмитрий Тимофеевич се обръща към президента с послание, в което се разкайва и нарича себе си „стар глупак“. Освободен след разглеждането на делото, през февруари 1994 г. е амнистиран, уволнен в оставка[5] и награден с поименно оръжие. По-късно участва в мероприятия на ветерани, присъства сред почетните гости на парадите на Победата и т.н. Нееднократно излиза със спомени за Държавния комитет за извънредното положение, поддържайки мнението, че заговор не е имало.

След оставката известно време Дмитрий Язов заема длъжностите главен военен съветник в Главното управление за международно военно сътрудничество към Министерството на отбраната на Руската федерация и главен съветник-консултант на началника на Генералщабната академия на въоръжените сили на Русия.[6][7]

Член e на ръководните органи на редица обществени организации (в това число и на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Георгий Жуков[8], форума „Обществено признание“ [9] и др.)

Консултант на началника на Военно-мемориалния център на Въоръжените сили на Русия.[10]

Женен (с втори брак). Има 4 деца и 7 внукa.

Язов е последният жив маршал на СССР.

Награди[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Язов Д. Т. Верны Отчизне. Москва. Воениздат. 1988 г.
  • Язов Д. Т. Удары судьбы: Воспоминания солдата и маршала. Москва. „Палея“. 1999 г. ISBN 5-86020-256-X
  • Язов Д. Т. Карибский кризис: Сорок лет спустя. Москва. „Мегапир“. 2006 г.
  • Множество публикации [13]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. По твърдение на самия Язов той е роден не през 1923, а през 1924 г., а годината в повече си я е приписал, за да попадне на фронта.
    Вж.: ((ru)) Интервю на Дмитрий Гордон с маршал Язов
  2. ((ru)) Указ №93 на президента на СССР от 28 април 1990 г. „За присвояването на армейски генерал Д. Т. Язов на воинско звание маршал на СССР“
  3. ((ru)) Указ №1571 на президента на СССР от 1 март 1991 г. „За назначаването на другаря Д. Т. Язов за министър на отбраната на СССР“
  4. ((ru)) Указ №2447а на президента на СССР от 22 август 1991 г. „За освобождението на Д. Т. Язов от длъжността министър на отбраната на СССР“
  5. ((ru)) Указ №250 на президента на Русия от 7 февруари 1994 г. „За уволнението от военна служба в оставка на Д. Т. Язов и В. И. Варенников“
  6. ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru
  7. ((ru)) Биография на Дмитрий Язов на страницата temadnya.ru
  8. ((ru)) Страница на Комитета в памет на маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков
  9. ((ru)) Статията „Подвиги и признание. Общественная палата предлагает создать специальную структуру для помощи ветеранам“ във вестник „Российская газета“ (бр. №4654 от 8 май 2008 г.)
  10. ((ru)) Ветерани от Въоръжените сили на Русия, взели участие в среща с президента
  11. ((ru)) Путин награждава участника в Държавния комитет за извъредното положение Дмитрий Язов с Почетен орден - 17 ноември 2004 г.
  12. ((ru)) Списък с наградените с църковни ордени военачалници и ветерани от Великата Отечествена война
  13. ((ru)) Списък с публикациите на Дмитрий Язов на страницата viperson.ru

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язов, Дмитрий Тимофеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.