Дневно пауново око

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дневно пауново око
Tagpfauenauge.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
разред: Lepidoptera Пеперуди
подразред: Ditrysia
инфраразред: Rhopalocera
надсемейство: Papilionoidea
семейство: Nymphalidae Многоцветници
подсемейство: Nymphalinae
род: Inachis
вид: Inachis
io
Дневно
пауново око
Научно наименование
Уикивидове Inachis io
(Linnaeus, 1758)

Дневното пауново око (Inachis io) е вид пеперуда, срещаща се и в България. Понякога е давана с латинското име Nymphalis io.

Описание[редактиране | edit source]

Крилете са с размери 6,3–6,8 cm при мъжките и 6,7–7,5 cm при женските. Цветът им е пурпурночервен до кафявочервен с две двойки едри петна, наподобяващи пауново око. Петната са оцветени в син, черен, жълт и червен цвят. Върхът на предните крила е кафяв, а предният ръб е с две черни петна. Антенките са топчести.[1][2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Основни хранителни растения са обикновения хмел (Humulus lupulus) и видовете от род Urtica. Среща се през пролетта, лятото и до късна есен, тъй като видът има две поколения годишно и зимува като пеперуда.

Размножаване[редактиране | edit source]

След оплождането пеперудата снася яйцата си върху листата на копривата и по-рядко на хмела. Скоро се излюпват гъсеничките, които започват да гризат листата. Гъсеницата е черна с дребни бели точки и жълти коремни крачка. Тялото ѝ е покрито с дебели шипчета. Почти целия си живот гъсениците прекарват заедно върху листата в общо гнездо, изплетено от паяжина. Съвместният живот ги предпазва от птиците. Наблюденията показват, че птиците почти не нападат събраните заедно гъсеници, докато, когато са единично пръснати, с охота ги ядат.

Малко преди какавидирането гъсениците се разпръскват, за да търсят подходящи за това места. Те се закрепват с върха на коремчето си за листа, увисват надолу и какавидират. Какавидата е с шипче. Към края на развитието си през обвивката прозират петната на крилата.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
  2. Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994