Добивна промишленост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миньор пренасочва насам. За други значения вижте Миньор (пояснение).

Чукуикамата, втората по големина открита мина в света

Минното дело (или рударство) е добивът на полезни изкопаеми.

История[редактиране | edit source]

Счита се, че първичното рударство е възникнало през енеолита и се развива през бронзовата епоха с усъвършенстването на добива на метали и тяхното приложение в бита. В периода между 7-мо и 5-то хилядолетие пр. Хр. е поставено началото на добива на мед, злато, калай, антимон, около 1-во хилядолетие пр. Хр. и на желязо.

Данни за експлоатация на нефт и въглища има през античността и средновековието. От 20 век се добиват и радиоактивни руди. Находищата се разработват открито или чрез шахти; от 1-во хилядолетие пр. Хр. се прилага ръчно сондиране. Технологии за разработване на морското дъно (главно на шелфа) се въвеждат от 1950-те год.

В древността минни инструменти са каменни брадви и кремъчни кирки, по-късно - медни и бронзови, а от 1-во хилядолетие пр. Хр. - железни кирки и лопати. През античността се появяват първите минни машини.

Екология[редактиране | edit source]

Поради бързото и глобално разрастване на промишлеността множество находища са изчерпани. Търсят се начини за добив на руди от по-дълбоките земни недра и за по-широко използване на суровините от морското дъно.

Минни технологии[редактиране | edit source]

Разработването на минни находища се извършва по 2 метода като открита или подземна празнина. Подземните минни изработки от своя страна биват хоризонтални (галерия, щолня, травербан) и вертикални или наклонени (шахта, комин).

Вижте също[редактиране | edit source]