Добри Бодуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добри Бодуров
български политик
Роден
Починал
29 януари 1959 г. (83 г.)

Добри Стоянов Бодуров е български политик, деец на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1875 година в шуменското село Върбица. Завършва Шуменското педагогическо училище и работи като учител в Айтос и на други места. В 1893 година основава в Айтос социалдемократическа организация и става неин секретар. В 1900 година е уволнен и му е забранено да бъде учител за организиране на митинги против въвеждането на десятъка.[1]

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Айтоското дружество.[2]

При разцеплението на БСДП в 1903 година минава на страната на широките социалисти. Става член на Централния комитет на партията, а по-късно негов политически секретар.[1]

Бодуров участва в кооперативното движение в България. Член е на Съюза на популярните банки и на Централния съвет на кооперация „Напред“.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е член и секретар на Националния комитет на Отечествения фронт. Привърженик е на лявото крило на БРСДП и е председател на комисията, която води преговорите с Българската комунистическа партия за обединение.[1] В 1948 година, когато БРСДП се влива в БКП, Добри Бодуров става член на Централния комитет на Българската комунистическа партия и остава такъв до смъртта си. Награден е с орден „НРБ“ II степен в 1947 година и I степен в 1955 година.[3]

Умира в 1959 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия България, том 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 325.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  3. Енциклопедия България, том 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 326.