Добродан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добродан
Общи данни
Население327 души[1] (15 март 2024 г.)
14,8 души/km²
Землище22,12 km²
Надм. височина338 m
Пощ. код5658
Тел. код06968
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ21590
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП за България; 2011)

Добродан е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Добродан е разположено на 15 км от основата на Средна Стара планина. Прикътано е между два успоредни хълма в посока изток-запад. Река Осъм прорязва най-западната част на селото. Землището се простира на 24 км, редуват се леко наклонени склонове, идеални речни тераси и лесно проходими хълмове, обрасли с широколистни гори.

Селото има прастара история. Тук е кръстовището на пътищата от Дунав до Бяло море. До северозападната му граница е било римското селище Состра, а в самото землище на селото се намира местността Малко кале[2] с останки от римска крепостна стена. Друга местност в землището на селото, Голямото кале, вероятно е било античен некропол.

Храм "Св. Вмчк. Димитър"

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В с. Добродан преобладават християните, но има и много мюсюлмани. Трябва да се помни от поколенията, че още от първите си години в селото хората живеят задружен живот. Църквата в с. Добродан носи името на Свети Димитър. Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се прави сбор, отслужва се света литургия и се черкува цялото село.

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм "Св. Вмчк. Димитър" :В края на 19 век населявано и от християни и от мюсюлмани, се сдобиват със своя църква. Строител на храма е майстор Деньо Денев от Трявна, а покривната конструкция е дело на местните строители Атанас Райковски и Илия Калеешки. Големите икони са рисувани от Рачо Тихолов през 1900 година. В църквата се пазят две по-стари икони, изобразяващи Христос и Св. Богородица, рисувани през 1834 година от Цаню Захариев.

Паметник на загиналите във войните

Паметник на загиналите във войните (руско-турската, съюзническата и първата световна) Намира се в центъра на селото. Издигнат по инициатива на роднините на убитите. Открит през месец септември 1919 година.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Списък на кметовете
Номер Име Години
1. Илия Данов 1878 - 1882
2. Иван Данов 1882 - 1886
3. Пенчо Доньов 1886 - 1888
4. Данчо Иванов Данов 1888 - 1895
5. Пенчо Цанков Малевски 1895 -
6. Дули Христов Бороджиев - 1905
7. Данчо Иванов Данов 1905 -
8. Марин Илиев 1913 - 1914
9. Марин Димитров Кисьов 1914 - 1919
10. Мачо Пенчев 23.02.1919 - 14.04.1919
11. Пенчо Цанков Малевски 14.05.1919 - 02.02.1920
12. Тотко Стойков 02.02.1920 - 10.07.1920
13. Дочо Димитров Кисьов 01.11.1920 - 02.12.1921
14. Найден Калчев 02.12.1921 - 13.05.1922
15. Мичо Илиев Панамски 19.05.1922 - 06.09.1922
16. Христо Михов 06.09.1922 - 16.03.1923
17. Мичо Илиев Панамски 16.02.1923 - 14.10.1923
18. Иван Марков Данов 14.10.1923 - 05.05.1925
19. Христо Василев Христовски 14.05.1925 - 03.09.1925
20. Керим Мустафов 03.09.1925 - 17.01.1927
21. Христо Димитров Христов 1927
22. Георги Илиев Панамски 18.10.1927 - 20.09.1928
23. Христо Василев Христовски 1928 - 1930
24. Илия Ангелов Данов 1930 - 1930
25. Дочо В. Кисьов 1930 - 1931
26. Васил Маринов Кожухаров 1931
27. Христо Д. Кисьов 01.12.1931 - 03.09.1933
28. Марин П. Райковски 1933
29. Георги Илиев Панамски 1934
30. Илия Ангелов Данов 1937 - 1938
31. Илия Маринов Радевски (км. наместник)
32. Христо В. Кожухаров (км. наместник)
33. Илия Йоцов Панамски (км. наместник)
34. Илия Лалев Данов (км. наместник)
35. Илия поп Димитров 1941 - 1943
36. Марин Колев Семерджиев 1944 - 1950
37. Цочо Иванов Петров 1950 - 1952
38. Кънчо Минков Калеешки 1952 - 1955
39. Станьо М. Станев 1955 - 1963
40. Иван П. Стоянов 1963 - 1967
41. Мичо Иванов Панамски 1967 - 1973
42. Цочо В. Калеешки 1973 - 1975
43. Недялко Цочев Чавдаров 1975 - 1978
44. Пенко П. Чавдаров 1978 - 1990
45. Дора Чавдарова 1990
46. Маргарита Д. Багарова 1992 - 1995
47. Пенко П. Чавдаров 1996 - 1999
48. Христо Иванов Данов 2000 -
49. Марияна Троанска - (км.наместник)
Учители от с. Добродан работили тук:
Номер Име Години
I. Нередовни
1. Йоцо Панамски 1883 - 1885
II. Редовни
2. Петко Радев Дудевски 1888 - 1890
3. Стана Данчева Попова 1920 - 1940
4. Христо Маринов Доневски 1920 - 1922
5. Василка Тодорова 1922 - 1926
6. Иван Данчев Райковски 1923 - 1946
7. Мария Куцарова 1932 - 1936
8. Мария Поп Димитрова 1923 - 1937
9. Тодор В. Кисьов 1932 - 1966
10. Пенчо Василев Кожухаров 1953 - 1975
11. Марин Христов Пацеков 1935 - 1942
12. Мара Янкова Петкова 1936 - 1965
13. Цветана Първанова Ганкова 1952 - 1965
14. Ганко К. Ганков 1952 - 1962
15. Тома Димитров Кисьов 1960 - 1971
16. Костадина П. Кисьова 1960 - 1989
17. Радю Дочев Кисьов 1963 - 1985
18. Минко Илиев Данчев 1964 - 1970
19. Еленка В. Данчева 1967 - 1984
20. Васил Христов Василев 1968 - 1970
21. Ана Радева Кисьов 1982 - 1988
22. Даниел Радев Кисьов 1985 - 1988
Свещеници:
Номер Име
1. Георги Иванов
2. св. Димитър Илиев Данов
3. йеромонах Кирил /Христо Данов/
4. арх. Натанаил /Данчо Марков Данов/
5. св. Христо Ковачев
6. Борис Кошутов

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има Дом за стари хора.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Живкова В. Селото. Социологически анализ. София: Партиздат, 1989.
  • Живкова В., Т. Ив. Жив­ков. Локус и универсум. София: АЛЯ, 2001.
  • Ки­сьов Р. Добродан. Троян: АЛЯ, 2004.
  • Кожухаров П. Вечното завръщане към Добродан (спомени на учителя). Троян: АЛЯ, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Балбо­ло­ва-Ива­­нова М. Средновековното укрепено селище и некропол в м. Мал­­ко­то кале при с. До­б­ро­дан, Троянска селищна система. – Културно-ис­то­­­ри­чес­ко­то наследство на Троянския край. Т. 1. С., 1988
  3. Страница на Доц. д-р Веселин Тодоров Кисьов
  4. Технически Университет Факултет Автоматика