Добролища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияДобролища
Καλοχώρι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Добролища
Добролища на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Добролища
Добролища на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°28′59.88″ с. ш. 21°07′59.87″ и. д. / 40.4833° с. ш. 21.1333° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Население 458 (2001)
Надм. височина 681 m

Добро̀лища или понякога Добролище (произношение в местния говор Добролишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 Δοβρόλιστα, Довролиста,[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 458 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук е се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Доброл.[2]

В 15 век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[3] В края на 19 век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[5]

В началото на 20 век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[8]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[9]. В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[10][11]

През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата Никола Добролитски и двама негови четници.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[16] или според други данни 40 семейства и 139 души.[17]

В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.

През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[18]

На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[19] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[20] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[21]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 468 души
  • 1920 - 434 души
  • 1928 - 455 души
  • 1940 - 634 души
  • 1951 - 585 души
  • 1961 - 520 души
  • 1971 - 458 души
  • 1981 - 475 души
  • 1991 - 459 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Добролища
  • Гърция Вангел Мирковски (1915 - 1949), гръцки комунист[22]
  • Гърция Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Гърция България Зисо Делов(ски) (Ζήσης Δελιόπουλος), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, през 1946 година се премества в Скопие и става ръководител в НОФ комитета за Костурско, умира през 1981 година[23]
  • Гърция България Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? - 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[24]
  • България Илия Тепов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[25]
  • България Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[26]
  • Гърция България Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[24]
  • България Никола Добролитски (1876 - 30 октомври 1906), български революционер
  • България Паскал Калиманов - Добролитски, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
  • България Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО[27]
  • Република Македония Стеряна Вангелова (1924 - ), участничка в Гръцката гражданска война
  • Гърция Тодор Влахов (1913 - 1946), гръцки комунист[28]
  • България Тодор Калиманов, български селски първенец[24]
  • Гърция Търпо Калиманов (? - 1943), гръцки комунист[29]
  • България Щерьо Калиманов - Добролитски, български революционер от Охрана
Починали в Добролища
Други
  • Република Македония Ягнула Куновска (1943 - ), юрист и писател от Република Македония, по произход от добролищката фамилия Добролитски

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δοβρόλιτσα - Καλοχώρι
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  7. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
  10. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 76.
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
  13. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.
  20. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје, 1998.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori.
  22. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  23. Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.52, 151-152, 226-227
  24. а б в Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 702.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  27. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
  28. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.