Добромирка
| Добромирка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 657 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 42,247 km² |
| Надм. височина | 463 m |
| Пощ. код | 5430 |
| Тел. код | 06738 |
| МПС код | ЕВ (Г) |
| ЕКАТТЕ | 21628 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община - кмет |
Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Добромирка Боню Петков (ГЕРБ) |
Добромирка е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Добромирка е едно от малкото села в България, което въпреки превратностите на историята не е променяло своето славянско име. Неговата история по преки и косвени данни като селище води началото си от годините на Второто българско царство. А живот на Добромирското землище е имало от най-дълбока древност.
С договор тази мисия бе предложена на историчката Мария Донева - специалист-историк в Института за история при БАН. Най-ранен интерес към миналото на Добромирка се проявява в областта на етнографията. Дипломната работа на студентката М. Момчева, посветена на тази тема, се намира в Университетската библиотека на София. През 1971 г. във в. "Росица" е отпечатана статия на Иван Гунев "Из далечното минало на Добромирка". От същия автор през 1977 г. в ОДА - Габрово е внесен ръкопис, посветен на Осемдесетгодишнината на читалището в с. Добромирка. Екземпляр от този ръкопис е внесен и в читалищната библиотека. И по други поводи се докосва миналото на Добромирка... Във връзка с кръгли годишнини от основаването на Партийната организация и Работническия Младежки съюз (РМС) в селото изнасят доклади с проучвания за миналото на тези организации Доню В. Донев и Димитрина Тотева. Много тържествено се отпразнува и Стогодишнината на училището "Христо Ботев". Доклад за миналото на училището чете Белчо Варсев - бивш негов директор. Докладът е отпечатан в брошура "С поглед към бъдещето" през май 1984 г…
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Добромирка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
[редактиране] Личности
- Пеньо Пенев, поет (1930–59)
- Кунчо Грънчаров, самоук художник (1906–1990)
Владимир Пенев - Роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград. син на Пеньо Пенев
Завършил Живопис при проф. Светлин Русев в Художествената академия.
Участва в почти всички художествени изложби в България и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина (Москва, Варшава, Прага, Виена, Токио, Амстердам). Правил самостоятелни изложби в Европа. "Брегът", "Разходка", "Улицата" са цикли, над които художникът работи дълго време.
Димитър Генчев - поет
д-р ЦЪРВУЛАНОВ, Нено Станев (1877—1925)
— бълг. лекар, общественик и журналист. Роден в с. Добромирка, Габровски окр. Член на БКП (от 1908). Учил медицина в Цюрих (Швейцария), завършил във Вюрцбург (Германия). Идеологично се оформя в Швейцария под влияние на рус. революционна емиграция. Работил като психиатър в Александровската б-ца в София. Изтъкнат комунист и синдикален деец. Един от основателите на Съюза на мед.-сан. работници и негов секретар до разтурянето му (1919—1923), гл. редактор на органа на съюза — «Медико-санитарен работник» (1922—1923). Участвал в санитарната подготовка на Септемврийското антифашистко въстание 1923. Убит от полицията.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.