Добърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добърско
Dobarsko-mayors.jpg
Кметството на село Добърско
България
Red pog.png
Добърско
Област Благоевград
Red pog.png
Добърско
Общи данни
Население 615 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 43,303 km²
Надм. височина 1070 m
Пощ. код 2799
Тел. код 074406
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 21748
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Добърско
Никола Найденов
(БСП, ПДСД, ПБК, ...)

До̀бърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История[редактиране | edit source]

През 2001 година в покрайнините на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към 3-4 век. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност Германица.[1]

До 1912 година името на селото е Недобърско.[2] Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, откъдето пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. През 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.[3]

В 1878 година заедно с цяла Македония Добърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница. Връзките на Добърско са прекъснати. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Добърско или Недобърско, в полите на Рила, на С от Мехомия 2 часа. Орна земя речи липсува съвсем, околност камениста. Околната природа повлияла и върху селянете; повячето излизат просяци; числото им се увеличава от притока на всякакви събратия. Леността направила мнозина от тези планински жители недъгави, болничави. В това село има две църкви: една нова, в която се черкуват, и друга стара. Последната е съградена около 1130 год., вероятно от някой български цар; и сега е здрава. Преди трийсетина години тук се намирали запазени много старини, като пергаменти, надписи. Къщи 190, само български. Поддържат един учител и 60 ученика.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 българи-християни.[5].

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк - трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано. Колкото до началото на двайсети век селото си остава най-сиромашкото в региона. Причина за това остава продължилото робство, границата над селото, откъсването от Рилския манастир както и отнетите права за ползване на пасищата. Това, което жадуват местните, е освобождението по време на Илинденското въстание и вече усетено през 1912 година.

Култура и изкуство[редактиране | edit source]

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи "вечеринки". За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г. Учителите вече са четирима за четирите отделения в 1938 г. Новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена в 1940 г. Училището се казва "Свети Климент Охридски". През 1948 г. в училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нараства. Значима е и дейността на местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо придвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока показват и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г. реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.[6]

Добърска школа[редактиране | edit source]

Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.[7]

Забележителности[редактиране | edit source]

„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“[редактиране | edit source]

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - национален паметник на културата

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

„Свето Сретение Господне“[редактиране | edit source]

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година (според документите, но може и да е по-рано) и изографисана от майстори от Банската художествена школа.

Кухня[редактиране | edit source]

Традиционни ястия за региона са шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Добърско
  • България Васил Попов (1877 - 1910), куриер на ВМОРО
  • България Георги Илиев Байков (1877 - 1954), деец на ВМОРО, куриер между Разлога и Рилския манастир.[8]
  • България Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те[9]
  • България Стоян Граматик (ок.1810 - ок.1900), български просветен деец, учи в Светогорския манастир, около 1840 година е учител в родното си село, прави преводи на църковни текстове от гръцки на български[10]
Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година[11]
  • Анания Нишков - от с. Долно Драглище - 1858 г.
  • Георги Ст. Ролев - от с. Добърско - 1860 г.[12]
  • Захария Попиванов - от с. Добърско - 1864 г.
  • Димитър Г. Хаджиев - от с. Добърско - 1865 г.
  • Велю Атанасов Книговезец - от с. Добърско - 1866 г.
  • Георги Поплазаров - от с. Добърско - 1867 г.
  • Данаил Филаров (Джупанов) - от с. Добърско - 1870 г.
  • Георги В. Бучков - от с. Добърско - 1879 г.
  • Михаил Григоров - от с. Годлево - 1890 г.
  • Георги Праматаров - от с. Горно Драглище - 1898 г.
  • Алекса К. Найденов - от с. Добърско - от 1900 до 1904 г.
  • Лазар Захариев (Чергов) - от с. Добърско - от 1905 до 1908 г.
  • Атанас Такеджиев - от гр. Кукуш - от 1914 до 1918 г.
  • София Такеджиева - от гр. Кукуш - от 1914 до 1918 г.
  • Велик Георгиев - от с. Г. Фрещене - от 1919 до 1920 г.
  • Илия Терзиев - от гр. Белица - от 1920 до 1922 г.
  • Сола Кафеджиева - от гр. Банско - от 1920 до 1922 г.
  • Петър Клементиев - от гр. Белица - от 1922 до 1923 г.
  • Ана Спасова - от гр. Кюстендил - от 1922 до 1923 г.
  • Георги Тулев - от гр. София - от 1923 до 1924 г.
  • Александър Савев - от гр. София - от 1923 до 1924 г.
  • Борис Натов - от гр. София - от 1924 до 1925 г.
  • Кирил Симеонов - от гр. София - от 1924 до 1925 г.
  • Тончо Петров - от с. Г. Сахране - от 1925 до 1926 г.
  • Христина Т. Петрова - от гр. София - 1925 до 1926 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цинзов, Лазар. "Село Добърско. Връстник на България". Варна, LiterNet, 2007.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 192.
  6. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 24
  7. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.
  8. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 14.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.626.
  11. Цинзов, Лазар. Село Добърско, връстник на България. „Хоризонти“, Пловдив, 2004, стр. 302.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.575.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.