Добърско

Добърско
Добърско
41° с. ш. 23° и. д.41.967° с. ш. 23.467° и. д. 41.967, 23.467
Общи данни
Население	664 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	43,303 km²
Надм. височина	1070 m
Пощ. код	2799
Тел. код	074406
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	21748
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Добърско Никола Найденов (БСП, ПДСД, ПБК, ...)

Добърско е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

География

Добърско е малко планинско село раположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

История

През 2001 година в покрайнините на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към 3-4 век. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност Германица.

До 1912 година името на селото е Недобърско. Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

Обръщение на българското население от Добърско и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. През 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи.

В 1878 година заедно с цяла Македония Добърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница. Връзките на Добърско са прекъснати. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.

Според Георги Стрезов към 1891 година Добърско или Недобърско има 190 български къщи. В селото има две църкви - нова, действаща и стара, в която преди трийсетина години са се пазели стари пергаменти и надписи. Селото подържа училище с 1 учител и 60 ученици.Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 българи-християни..

Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк - трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано. Колкото до началото на двайсти век селото си остава най-сиромашкото в региона. Причина за това остава продължилото робство, границата над селото, откъсването от Рилския манастир както и отнетите права за ползване на пасищата. Това, което жадуват местните е освобождението по време на Илинденското въстаниеи вече усетено през 1912 година.

Култура и изкуство

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи "вечеринки". За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г. Учителите вече са четирима за четирите отделения - 1938 г. А новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена 1940 г. Училището се казва "Свети Климент Охридски". През 1948 г. е училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нарасва. Значима е и дейността местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо предвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина.

Развитие на културата в региона в положителна посока е и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978 г.реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.

Добърска школа

Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика за да помагат да слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.

Забележителности

„Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - национален паметник на културата

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Храмът бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС.

„Свето Сретение Господне“

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1860 година (според документите, но може и да е по-рано) и изографисана от майстори от Банската художествена школа.

Кухня

Традиционни ястия за региона са шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане.

Личности

Родени в Добърско

• Васил Попов (1877 - 1910), куриер на ВМОРО
• Георги Илиев Байков (1877 - 1954), деец на ВМОРО, куриер между Разлога и Рилския манастир.

Починали в Добърско

• Стоян Граматик (ок.1810 - ок.1900), български просветен деец

Списък на учителите в Добърско от 1858 до 1926 година

• Анания Нишков - от с. Долно Драглище - 1858 г.
• Георги Ст. Ролев - от с. Добърско - 1860 г.
• Захария Попиванов - от с. Добърско - 1864 г.
• Димитър Г. Хаджиев - от с. Добърско - 1865 г.
• Велю Атанасов Книговезец - от с. Добърско - 1866 г.
• Георги Поплазаров - от с. Добърско - 1867 г.
• Данаил Филаров (Джупанов) - от с. Добърско - 1870 г.
• Георги В. Бучков - от с. Добърско - 1879 г.
• Михаил Григоров - от с. Годлево - 1890 г.
• Георги Праматаров - от с. Горно Драглище - 1898 г.
• Алекса К. Найденов - от с. Добърско - от 1900 до 1904 г.
• Лазар Захариев (Чергов) - от с. Добърско - от 1905 до 1908 г.
• Атанас Такеджиев - от гр. Кукуш - от 1914 до 1918 г.
• София Такеджиева - от гр. Кукуш - от 1914 до 1918 г.
• Велик Георгиев - от с. Г. Фрещене - от 1919 до 1920 г.
• Илия Терзиев - от гр. Белица - от 1920 до 1922 г.
• Сола Кафеджиева - от гр. Банско - от 1920 до 1922 г.
• Петър Клементиев - от гр. Белица - от 1922 до 1923 г.
• Ана Спасова - от гр. Кюстендил - от 1922 до 1923 г.
• Георги Тулев - от гр. София - от 1923 до 1924 г.
• Александър Савев - от гр. София - от 1923 до 1924 г.
• Борис Натов - от гр. София - от 1924 до 1925 г.
• Кирил Симеонов - от гр. София - от 1924 до 1925 г.
• Тончо Петров - от с. Г. Сахране - от 1925 до 1926 г.
• Христина Т. Петрова - от гр. София - 1925 до 1926 г.

Външни препратки

• Добърско — Туристически сайт на селото
• Изследвания на историк Лазар Цинзов
• Описание на с.Добърско от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: "Избрани произведения", Том I, София, 1970, с.310-315.
• Старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - Информация и снимки от RodenKrai.com
• Традиция и духовност на село Добърско
• dobarsko.org — Сайтът на инициативен комитет за развитие на селски туризъм, с подробна информация, история и снимки.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.