Договори между Рим и Картаген
Договорите между Древен Рим и Картаген са четири международни договора между двата града-държави, които са сключени между 509 г. пр.н.е. и 279 г. пр.н.е.
Тези договори са особено значими в историята на международното право и геополитиката, защото влияят пряко върху хода на историята в Средиземно море и по-специално върху международните отношения в западната му част. Те разкриват освен промените настъпили в двата града в промеждутъците им, но и отношението на Рим към Картаген и обратното, т.е. как се възприемат взаимно двата главни съперника през първата половина на античността, а и насетне по времето на и след зугота. Геополитическият сблъсък между двата града е предопределен, т.е. може да се каже е заложен освен исторически, но и донякъде генетически още от древността.
Като главни градове-държави с разрастващо се влияние не само в Западното Средиземноморие, но и въобще, Рим и Картаген в крайна сметка намират за нужно да формализират техните взаимни интереси и зони на влияние. В продължение на векове взаимоотношенията им са поставени на облигационна международна основа.
Политическите и икономически интереси и особено методите за постигането им, както и за разширяване на зоните им на влияние са различни. Рим е сухоземно творение и първоначално не е обръщал поглед към морето, ангажиран изпърво за себе си и в защитата си срещу съседните самнити, етруски, гали и древни гърци, и след това и в подчиняването им, докато Картаген разчита като типичната плутокрация, не реално на гражданска армия и общество, а на наемници още от времето на Сицилийските войни с гърците. Картагенската система се основава на сложна система от международни съюзи базирани на взаимни и главно търговски интереси, въз основа на които да си постига завоалирано подчиняването на съседите, докато римската система е по-скоро основана на взаимоизгодния и общ първо италийски, а сетне по времето на империята - и всеобщ обществен интерес срещу враговете на римския правов ред и държава.
Съдържание |
Договори [редактиране]
Първи договор от 509 г. пр.н.е. [редактиране]
Втори договор от 348 г. пр.н.е. [редактиране]
Трети договор от 306 г. пр.н.е. [редактиране]
Четвърти договор от 279 г. пр.н.е. [редактиране]
Рим и Картаген между диалога и войната [редактиране]
Първоначалните отношения и последвалия грандиозен сблъсък между двата града с подчинените им градове и територии е предопределен. Още поемата на Вергилий за "Дидона и Еней" разкрива същността на "невъзможната любов".
Най-значима от колониите, които създали финикийците (по всяка вероятност сродни на първите представители на първите критяни които ядели децата на Европа - виж и Ям) в Западното Средиземноморие бил Картаген. Градът поддържал връзки с Тир, който се явявал град-майка на отрочето си на запад. Тир обаче претърпял натиска и условното си подчиняване на близкоизточните древни монархии - Асирия, Вавилония и Персия. Благодарение на географското си положение и най-вече на сравнителното си спокойствие в далечния запад в онези преломни времена за плодородния полумесец, Картаген не само се укрепил успявайки да подчини местните северноафрикански берберски племена, но и да разшири и разпростре влиянието си върху цялото Западно Средиземноморие. В началото на 6 век пр.н.е. картагенците започнали проникване в Сицилия и Иберия. Картаген ревниво охранявал Херкулесовите стълбове, т.е. Гибралтарския проток, като подстъп към Атлантика, затваряйки по този начин цялото Средиземноморие откъм достъп не само от Африка и Британия със Северна Европа, но и откъм Америка, при положение, че доста изследователи са на мнение, че още финикийците са осъществили презатлантически плавания. Картаген планирал и изградил стратегията си на основата на парите или на открития от Крез "талант" в средата на 6 век пр.н.е., плащайки за наемна армия и силен флот, като при необходимост търговските му кораби се ползвали с двойно предназначение - преобръщали се още в бойни, което било предварително планирано и разчетено при изработката им. Парите (едва от 4 век пр.н.е. Картаген сече свои монети) се набавяли чрез данъка, който плащали зависимите градове. Картагенската армия не била достатъчна за големи войнски начинания. Към нея се включвали африканците, сардинците и иберийците. По тази причина градът започнал да прибягва до услугите на наемници - виж и въстание на наемниците. От 3 век пр.н.е. жителите на Картаген престанали да служат във войската, разчитайки само на наемници, което се оказало в последствие нож с две остриета. През 264 г. пр.н.е. за първи път двата града като носители на два типа цивилизация се изправили в пряк двубой. От едната страна бил Рим като легендарно-реален потомък на троянците или на т.нар. морски народи от западноанатолийската цивилизация, сред които и филистимците, а от другата - Картаген като клонинг на тираните и античен наследник на древните финикийци и по принцип на западните семити сред които са Угарит, Ханаан, Израил и Юда. Двата типа цивилизация и култура отвъд военния сблъсък символизирали и различен светоглед.
Първата пуническа война започнала без Древен Рим да разполага с какъвто ѝ да е флот. Римляните се принудили да построят под натиска на обстоятелствата 100 кораба, изкопирани от претърпял корабокрушение картагенски кораб - галера, край бреговете на Италия. Особен принос във военната история бил т.нар. "гарван" на римските кораби - бордова платформа с дълъг железен шип на края, която се спускала чрез скрипец, монтиран върху мачтата. Клюнът на гарвана се забивал върху вражия кораб, вкопчвайки в мъртва хватка двата кораба и тъй като римляните имали приемуществото на прекия двубой, то везните в морския бой се наклонили в тяхна полза. Още в първата си морска битка с картагенския флот, римляните пленили 50 вражи кораба. По-късно те построили флот от 350 кораба и първото му бойно кръщение било в битката при Миле през 260 г. пр.н.е. Римската слабост се кореняла в обстоятелството, че римляните не владеели морското дело или изкуство и на техните кораби им липсвали мореходни качества, т.е. те били тромави в сравнение с изкусните картагенски които притежавали старите финикийски технологии и умения. При лошо време, по море римляните търпели поражения. Римският флот бил застигнат от буря край Сицилия и 270 от корабите му потънали. Загинали и около 100 хил. души. Явно и гарваните правели римските кораби допълнително тежки и неповратливи. След този инцидент, античните автори спират да упоменават римския морски "гарван". След ужасяващи дебати в Римския Сенат, се решило да се изгради нов римски флот и само за три месеца на вода били спуснати нови 200 кораба, които спомогнали през 241 г. пр.н.е. картагенския флот да бъде изцяло разбит, а с това и единственото стратегическо приемущество на Картаген, подобно на менората упомената от Прокопий, потънало на дъното на Средиземно море. [1] Нататъшния двубой, изключая безумно смелия и изненадващ поход на Ханибал през Алпите, бил "хроника на една предизвестена смърт" на картагенския тофет, узаконявана посредством международните договори между Рим и Картаген. В крайна сметка Рим надделял, а Картаген останал в руини. Според един от водещите геополитици на 20 век, Карл Шмит:
| „ | Световната история - това е история на борбата на континенталните държави против морските държави и на морските държави против континенталните. | “ |
Източници [редактиране]
- ↑ Коноли, Питър. Римската армия, Флотът, стр. 16-19. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.
- ↑ Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 69-72). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.
Вижте също [редактиране]
- Закана на Александър Македонски към Картаген
- Копие на съдбата
- И все пак Картаген трябва да бъде разрушен!
- Военноморски флот на Руската федерация
