Договори между Рим и Картаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римляните нямали флот, но започвайки пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген - макет на римска трирема
Границите между Рим и Картаген преди Ханибал да премине река Ебро през 218 г. пр.н.е.
Границите между Рим и Картаген преди началото на Третата и последна пуническа война

Договорите между Древен Рим и Картаген са четири международни договора между градовете-държави Рим и Картаген, които са сключени между 509 г. пр.н.е. и 279 г. пр.н.е.

Като главни градове-държави с разрастващо се влияние не само в Западното Средиземноморие, но и въобще, Рим и Картаген в крайна сметка намират за нужно да формализират техните взаимни интереси и зони на влияние. Политическите и икономически им интереси и особено методите за постигането им, както и за разширяване на зоните им на влияние, са различни. Рим е сухоземно творение и първоначално не е обръщал поглед към морето, ангажиран изпърво за себе си и в защитата си срещу съседните самнити, етруски, гали и древни гърци, и след това и в подчиняването им, докато Картаген е типична плутокрация и не разчита реално на гражданска армия и общество, а на наемници още от времето на Сицилийските войни с гърците. Картагенската система се основава на международни съюзи, базирани на взаимни и главно търговски интереси, с които да си постига завоалирано подчиняването на съседите, докато римската система е по-скоро основана на взаимоизгодния и общ първо италийски, а сетне по времето на империята - и всеобщ обществен интерес срещу враговете на римския правов ред и държава.

Договори[редактиране | edit source]

Първи договор от 509 г. пр.н.е.[редактиране | edit source]

Втори договор от 348 г. пр.н.е.[редактиране | edit source]

Двете сили очертават сферите си на влияние: Рим съсредоточава усилията си на Апенините, а за Картаген остават иберийският юг и мините на Картахена[1]

Трети договор от 306 г. пр.н.е.[редактиране | edit source]

Четвърти договор от 279 г. пр.н.е.[редактиране | edit source]

Между диалога и войната[редактиране | edit source]

Картаген е най-значима от колониите, които създали финикийците в Западното Средиземноморие. Градът поддържал връзки с града-майка Тир. Тир обаче е под натиска и условното се подчинява на близкоизточните древни монархии - Асирия, Вавилония и Персия. Благодарение на географското си положение и най-вече на сравнителното си спокойствие в онези преломни за плодородния полумесец времена, Картаген не само се укрепява, успявайки да подчини местните северноафрикански берберски племена, но и разпростира влиянието си върху цялото Западно Средиземноморие. В началото на 6 век пр.н.е. картагенците започват проникване в Сицилия и Иберия, където ревниво охраняват Херкулесовите стълбове, т.е. Гибралтарския проток като подстъп към Атлантика. Така затварят цялото Средиземноморие за достъп не само откъм Африка и Британия, но и откъм Америка (доста изследователи са на мнение, че още финикийците са осъществили презатлантически плавания).

Картаген планира и изгражда стратегията си на основата на парите или на открития от Крез "талант" в средата на 6 век пр.н.е., като плаща за наемна армия и силен флот. При необходимост търговските му кораби се ползват с двойно предназначение - преобръщат се в бойни, което било предварително планирано и разчетено при изработката им. Парите (едва от 4 век пр.н.е. Картаген сече свои монети) се набавят чрез данъка, който плащат зависимите градове. Картагенската армия не е достатъчна за големи вооенни начинания. Към нея се включват африканци, сардинци и иберийци, както и наемници. От 3 век пр.н.е. жителите на Картаген престават да служат във войската, разчитайки само на наемници, което се оказва впоследствие нож с две остриета - виж въстание на наемниците.

През 264 г. пр.н.е. за първи път двата града като носители на два типа цивилизация се изправили в пряк двубой. От едната страна е Рим като легендарно-реален потомък на троянците или на т.нар. морски народи от западноанатолийската цивилизация, сред които и филистимците, а от другата - Картаген като клонинг на тираните и античен наследник на древните финикийци и по принцип на западните семити сред които са Угарит, Ханаан, Израил и Юда. Двата типа цивилизация и култура отвъд военния сблъсък символизират и и различен светоглед.

Пунически войни[редактиране | edit source]

Първата пуническа война започва без Древен Рим да разполага с какъвто ѝ да е флот. Римляните се принудили да построят под натиска на обстоятелствата 100 кораба, като копирт картагенски кораб - галера, претърпял корабокрушение край бреговете на Италия. Особен принос във военната история е т.нар. "гарван" на римските кораби - бордова платформа с дълъг железен шип на края, която се спускала чрез скрипец, монтиран на мачтата. Клюнът на гарвана се забивал във вражеския кораб, вкопчвайки в мъртва хватка двата кораба и тъй като римляните имали преимуществото на прекия двубой, то в морския бой везните се наклоняват в тяхна полза. Още в първата си морска битка с картагенския флот римляните пленяват 50 вражески кораба.

По-късно те построяват флот от 350 кораба и първото му бойно кръщение е в битката при Миле през 260 г. пр.н.е. Римската слабост се кореняла в обстоятелството, че те не владеели морското дело или изкуство и на техните кораби им липсвали мореходни качества, те били тромави в сравнение с изкусните картагенски, които използвали старите финикийски технологии и умения. При лошо време, по море римляните търпели поражения. Римският флот бил застигнат от буря край Сицилия и 270 от корабите му потънали. Загинали и около 100 хил. души. Явно и „гарваните“ правели римските кораби допълнително тежки и неповратливи. След този инцидент, античните автори спират да упоменават римския морски "гарван".

След дълги дебати в Римския Сенат, се решава да се изгради нов римски флот и само за три месеца на вода били спуснати нови 200 кораба, които спомогнали през 241 г. пр.н.е. картагенския флот да бъде изцяло разбит, а с това и единственото стратегическо преимущество на Картаген потъва на дъното на Средиземно море. [2] По-нататъшният двубой, с изключение на безумно смелия и изненадващ поход на Ханибал през Алпите, е "хроника на една предизвестена смърт" на Картаген. В крайна сметка Рим надделява и Картаген останал в руини. Според един от водещите геополитици на 20 век, Карл Шмит:

Световната история - това е история на борбата на континенталните държави против морските държави и на морските държави против континенталните.

[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кортасар 2005, с. 70.
  2. Коноли, Питър. Римската армия, Флотът, стр. 16-19. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.
  3. Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 69-72). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.

Литература[редактиране | edit source]

  • де Кортасар, Фернандо Гарсия и др. Кратка история на Испания. Рива, 2005. ISBN 954-320-028-9.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]