Договор за патентно коопериране

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Договорът за патентно коопериране (Patent Cooperation Treaty, PCT) е международно съглашение в областта на патентното право, подписано във Вашингтон на 19 юни 1970. Предназначен е за това да се „опрости и направи по-добра защита в икономически аспект на изобретението, когато такава защита (руски: охрана) e необходима в няколко страни“.[1] Договорът се отнася до заявки за защита на изобретение.

Договорът е ратифициран с Указ № 2933 от 27.09.1983 г. г. на Държавния съвет на Народна република България и е в сила от 21 май 1984.

Договорът е основа на „системата PCT“, която от своя страна осигурява подаването на патентни заявки за защита на изобретения в договорните държави. Патентната заявка, по процедурата PCT, се нарича „международна заявка“ или „заявка PCT“.

Договарящите се страни формират съюз (Съюз за международно патентно коопериране) с цел коопериране в областта на подаването, после проучването и експертна проверка на заявки за патентна закрила на изобретенията и свързаните с тези процеси специални технически услуги. Към 2008 година в него членуват 139 страни от целия свят. Договорът се администрира от Международно бюро в Световната организация за интелектуална собственост.

Ревизиран е на 28 септември 1979 г., на 3 февруари 1984 г. и на 3 октомври 2001.

Целта на Договора е да бъде изградена ефективна система на международно сътрудничество в областта на патентите, която да улеснява както изобретателите, така и патентните ведомства в процедурата по патентоване на изобретенията. Чрез този договор се опростява и прави по-икономично получаването на закрила на изобретенията, когато тя се търси в няколко страни, ускорява се достъпа на обществото до техническата информация, подпомага се икономическия прогрес на развиващите се страни. Договорът унифицира административните и формалните изисквания на процеса по патентоване. Предмет на договора са не само изобретенията, а и полезните модели.

Нито една от разпоредбите на този договор не може да бъде тълкувана като ограничаваща правата, предвидени от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.

Съдържание на договора[редактиране | редактиране на кода]

  • Глава Първа – Международна заявка и международно проучване
  • Глава Втора – Международна предварителна експертиза
  • Глава Трета – Общи разпоредби
  • Глава Четвърта – Технически услуги
  • Глава Пета – Административни разпоредби
  • Глава Шеста – Спорове
  • Глава Седма – Ревизия и промени
  • Глава Осма – Заключителни разпоредби

Международна заявка и международно проучване[редактиране | редактиране на кода]

Процедурата по Договора се открива с подаването на международна заявка в национално патентно ведомство на страна членка. То се нарича Получаващо ведомство.

Съгласно чл.11, ал.1 от Договора съдържанието на заявката трябва да отговаря на следните изисквания, за да бъде получена дата на заявяване:

  • Заявителят трябва да е гражданин на страна членка на Договора
  • Трябва да съдържа необходимите идентификационни данни за заявителя
  • Да е на един от предписаните езици
  • Да съдържа описание на изобретението и поне една претенция
  • Да бъде посочена поне една Договаряща се страна
  • Трябва да са заплатени съответните такси
  • Към заявката може да бъде приложен документ за претендиран приоритет

Получаващото ведомство извършва преценка за секретност съгласно разпоредбите на вътрешното право и ако се установи, че заявката съдържа класифицирана информация, тя се засекретява.

Един екземпляр от международната заявка се запазва в получаващото ведомство, друг се изпраща на Международното бюро, а трети екземпляр от заявката – на компетентния Международен проучвателен орган, посочен в чл.16 от Правилника за приложение на Договора. Той може да е или национално ведомство в страна членка, или междуправителствена организация, какъвто е Международният патентен институт. Функциите на Международния патентен институт са свързани с изготвяне на доклади от проучванията по документация за състоянието на техниката, отнасяща се до изобретения, които са обект на заявки за патент.

Международните проучвателни органи се назначават от Асамблеята.

След извършване на проучването Международният проучвателен орган изготвя доклад в определен срок, който се изпраща на заявителя и на Международното бюро.

Заявителят преценява съобразно доклада дали ще продължи процедурата по договора, дали ще трябва да направи корекции в описанието и претенциите или ще се откаже от заявката си.

Международното бюро извършва задължителна международна публикация на заявката непосредствено след изтичане на 18-месечния срок от датата на заявка, съответно датата на приоритета.

Докладът от проучването също следва да се публикува съгласно Правилника за приложение на Договора. Копия от Международната публикация се изпращат на ведомствата на страните, които са посочени от заявителя.

Международна заявка[редактиране | редактиране на кода]

По искане на заявителя Международната заявка става обект на Международна предварителна експертиза.

Трябва да са изпълнени следните условия:

  • Заявителят да е гражданин на Договаряща страна и Международната заявка да е била подадена в Получаващото ведомство на тази страна.
  • Искането да сочи тези Договарящи се страни, в които заявителят желае да използва резултатите от експертизата („Избрани страни“).
  • Искането да е изготвено и представено на предписаните език и форма, като е необходимо да са заплатени съответните такси в определения срок.

Експертизата се извършва от Органа за Международна предварителна експертиза, уточнен от Получаващото ведомство или Асамблеята.

Целта на експертизата е да формулира предварително мнение по въпросите дали изобретението, чиято закрила се иска е ново, притежава изобретателска стъпка и е промишлено приложимо.

Заявителят получава от Органа писмено становище и срок за отговор, като той може да се съгласи с изложените съображения, да ги оспори или да ограничи претенциите за закрила.

Органът изготвя Доклад от международната предварителна експертиза, който не съдържа декларация по въпроса дали изобретението е патентоспособно или не, а само дали отговаря на горните критерии. Докладът се изпраща на Международното бюро, а то го изпраща на заявителя, както и копия до Избраните страни.

В последния етап процедурата влиза в национална фаза. Тя приключва с предоставяне на национален патент.

Общи разпоредби[редактиране | редактиране на кода]

Общите разпоредби на Договора касаят видовете закрила, превод на международната заявка, съблюдаване на предвидените срокове, упражняване на права пред международните органи.

Технически услуги[редактиране | редактиране на кода]

Международното бюро може да предлага патентни информационни услуги на базата на публикувани документи на Договарящите се страни и техните граждани.

Асамблеята учредява Комитет за техническа помощ, който организира и наблюдава даването на техническа помощ на развиващите се Договарящи страни.

Административни разпоредби[редактиране | редактиране на кода]

Депозитар:[2]

В тази глава от Договора са регламентирани функциите на управляващите органи на Съюза за международно патентно коопериране. Това са:

  • Асамблеята – всяка от Договарящите се страни има свой делегат.
  • Изпълнителен комитет – съставен от страни, избрани от Асамблеята измежду страните членки на същата, като броят им е ¼ от броя на страните-членки на Асамблеята.
  • Международно бюро – изпълнява административните задачи, които Съюза трябва да извърши.
  • Комитет за техническо коопериране – учредява се от Асамблеята. Тя определя състава и назначава членовете му.

В тази глава е регламентиран начина на финансиране на Съюза, както и промените в Правилника за приложение на Договора.

Спорове[редактиране | редактиране на кода]

Споровете между Договарящите се страни, които не могат да бъдат решени чрез преговори, се решават от Международния съд.

Ревизия и промени[редактиране | редактиране на кода]

Договорът може да бъде подлаган на периодични ревизии на Конференции на Договарящите се страни, свиквани от Асамблеята. Предложения за промени на някои разпоредби на Договора могат да се правят от страните, членуващи в съюца, както и от Изпълнителния комитет или от генералния директор, като промените се приемат от Асамблеята.

Заключителни разпоредби[редактиране | редактиране на кода]

Заключителните разпоредби регламентират начина, по който страни могат да се включат и станат участнички в Договора, подписването и влизането в сила на Договора, както и неговото прилагане. Към 2020 г. участниците по договора са 153 държави.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]