Договор от Маастрихт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия между 12-те страни, членуващи в Европейската икономическа общност след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Той влиза в сила на 1 ноември 1993 г. и води до създаването на Европейския съюз (ЕС). Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Амстердамски договор.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва 2 основни направления:

Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро. С него ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО).[1]

Съдържание[редактиране | edit source]

Маастрихтският договор се състои от преамбюл и осем раздела, а съдържащите се в тях членове са обозначени с букви (до подписването на Амстердамския договор, с който Маастрихтският договор и Договорът за Европейската общност се преномерират).

Първият раздел съдържа общи разпоредби, които определят структурата на ЕС (чл. 1), целите и задачите му и ценностите, на които се основава.

Вторият, третият и четвъртият раздел съдържат измененията и допълненията в учредителните договори на ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ. Най-съществени са измененията при ЕИО, която е натоварена с по-широк кръг дейности и е преименувана на Европейска общност.

Дял пети регламентира общата политика в областта на външните отношения и сигурността, а дял шести – тези, които регулират сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Седмият дял съдържа разпоредби относно "засилено сътрудничество",позволяващо на определен кръг от държави членки да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области, по отношение на които не всички държави имат готовност или желание да участват.

Последният осми раздел съдържа " заключителните разпоредби" които целят да гарантират единство на институциите на Съюза и неговия неделим характер. В този раздел са включени разпоредби,третиращи материи, като ревизията на договорите, процедурата за присъединяване към ЕС, обхвата на правораздавателната компетентност на Съда на ЕО и др.

Външни препратки и източници[редактиране | edit source]

  1. а б http://ec.europa.eu
  • [1] - Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз (PDF)
  • [2] - Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз (iPhone / iPod Touch)