Договор от Ница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Договорът от Ница е подписан на 26 февруари 2001 година. Влиза в сила на 1 февруари 2003 година.
Внася нови изменения в останалите договори, като реорганизира системата за вземане на решения в ЕС, за да осигури ефективното ѝ функциониране и при следващите разширения. Замислен е да отстрани недостатъците от Договора от Амстердам.
Промените, които въвежда, са следните.
Съдържание |
Институционални въпроси [редактиране]
- преразпределение на тежестта на гласовете при гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета (в полза на страните с по-голям брой жители)
- съгласуване на броя на членовете на ЕК с броя на държавите-членки, разширяване на правомощията на председателя на ЕК и промяна на метода за номиниране на членовете на ЕК
- промяна на разделението на правомощията между Съда на ЕО и Първоинстанционния съд и създаване на възможност за въвеждане на специализиранисъдебни състави
Система за вземане на решения [редактиране]
- повишаване на гъвкавостта на засиленото сътрудничество
- разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство с 30 нови области (също така въвеждането на номинация на председателя на ЕК и на комисарите, премахване на дискриминацията, разпореждания за политическите партии на ниво ЕС, избиране на върховния представител на ОВППС и т.н.)
Обща външна политика и политика за сигурност [редактиране]
- разширяване ролята на Комитета за политика и сигурност КОПС (COPS)върху политическия контрол и стратегическото управление на евентуалните операции за овладяване на кризи
Правосъдие и вътрешен ред [редактиране]
- управление на Eurojust (органа за съдебно сътрудничество на ЕС) като координационен механизъм в областта на съдебното сътрудничество по въпросите, свързани с наказателните процедури.[1]