Дож на Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Връчване на пръстена на дожа", худ.Парис Бордоне

Дож на Венеция е титлата на изборния държавен глава на Венецианската република в продължение на повече от 10 века (от VIII до XVIII век). Длъжността е създадена през 697 година, когато Венецианската република е официално подчинена на Византийската империя. Първият дож е Паоло Лучо Анафесто. Предполага се, че първите дожи са били назначавани като наместници от Византия. До 1032 г. дожите имат практически неограничена власт в държавните, военните и църковните дела на републиката. С течение на времето правомощията на дожите постепенно се ограничават и част от тях се прехвърлят на венецианската администрация. През 1268 г. се учредява и длъжността вице-дож.

Процедура по избор на дожа[редактиране | edit source]

Годеж на дожа с морето, худ.Каналето

Дожите са били избирани от най-богатите и влиятелни семейства във Венецианската република. До 1032 година дожите са имали неограничена (еднолична) власт във всички държавни, военни и църковни дела. По-късно властта на дожа била ограничена с въвеждането на няколко алтернативни институции на властта. След 1172 година процедурата по избиране на държавния глава се усложнява. Комитетът на 40-те избирал дожа от 4-ма кандидати от състава на Големия съвет. На изборите през 1229 година Комитетът на 40-те се увеличил на 41 души, тоест нечетно количество членове.

От 1268 година до края на съществуването на титлата процедурата на избиране е включвала в себе си 11 гласувания. От 30 членове на Големия съвет се избирали 9 души; те са избирали 40 човека, а от тези 40 са били избирани 12 човека, които на свой ред пък са избирали 25 човека. От тези 25 са били отсети 9-тима, които избирали 45 гласоподаватели. След това от тези 45 човека оставали 11 души. И накрая 11-те избирали 41 гласоподаватели, които избирали дожа.

Подобен метод на избиране бил създаден, за да зачете интересите на всички страни и да не допусне до висша длъжност наместник на каквато и да е партия или клан или човек, неспособен да управлява държавата. Когато дожът бил вече избран, той произнасял пред народа думите: "Това е вашият дож, ако това ви устройва". След това давал обет, в който тържествено се заклевал да управлява съгласно закона и за благото на държавата. От 1268 година е въведена длъжност вице-дож, който подпомагал дожа при изпълнение на неговите функции.

Права и задължения на дожа[редактиране | edit source]

Церемониална шапка на дожа

Властта на дожа била ограничена от различни предписания. Така дожът нямал право да се появява на обществено място сам, не можел насаме да се среща с чуждестранни държавни глави или посланниците им, не можел самостоятелно да отваря официалната кореспонденция на републиката. дожът не можел да притежава собственост на територията на чужди държави.

Първоначално дожите управляват до смъртта си, макар че има случаи на оставки и принудително отстраняване от поста. Доходите на дожа за заемания пос не били големи. През 1501 г. се въвежда и процедура за посмъртно обезщетяване на вредите причинени от дожа по време на управлението му.

Едно от церемониалните задължения на дожа е участието му в церемонията "Годеж на дожа с морето". Дожът хвърлял пръстен в Адриатическо море от държавната церемониална галера Бучинторо. Традицията се появява след 1000-та г. за ознаменуване завладяването на Далмация от 26-тия дож Пиетро ІІ Орсеоло.

Облеклото на дожа включва шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата Сан Марко до женския манастир Сан Закариа, където игуменката на манастира му връчва нова шапка (corno ducale), ушита от монахините. Шапката се изработвала от брокат и имала формата на рог.

Премахване на длъжността[редактиране | edit source]

Длъжността на дожа е премахната от Наполеон I Бонапарт през 1797 г. Венеция попада под властта на Австрия, като част от формите на управленито се запазват и по време на австрийската зависимост, но Венеция завинаги губи своята независимост и никога повече не се връща към института на дожа.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]