Дойно Граматик
| Дойно Граматик | |
| български духовник и просветител | |
| Роден |
около 1760 г.
|
|---|---|
| Починал | след 1814 г.
Елена, Османска империя |
| Семейство | |
| Деца | Андрей Робовски |
| Други роднини | Стоян Робовски (внук) |
Поп Дойно Граматик е виден възрожденски деятел от Еленския край, учител, свещенослужител и преписвач на Паисиевата история.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дойно Станюв Робовски е роден в средата на 18 век, около 1760 г., в село Дрента, край Елена.
Според местните предания в края на 17 век след някакви размирици в Османската империя едно отделение еничари минало през село Дрента, Еленско, като водели със себе си няколко пленени момчета. Едно от тях, Стоян, било спасено от някакъв бездетен дренчанин. Връстниците му сложили прякора „Робчето“, който се закрепил за името и оттам се предал и на неговите потомци – представителите на Робовската фамилия.
Един от синовете си Стоян нарекъл Станю, на името на избавителя си. Станю от своя страна имал няколко деца, от които са известни само две Михо и Дойно. Като поотраснали двамата братя били заведени в Елена да се учат на четене и писане и да слугуват у тогавашния хилендарски изповедник хаджи Сергий. Те останали в Елена, задомили се и станали родоначалници на две отделни поколения. По-големият брат отворил в Елена бакалски дюкян и започнали да го наричат бакал Михо. Потомците му се наричат „Бакаловци“. Бакал Михо заедно с местния субаш Осман келеша били убити през 1782 година от местните хора заради злоупотреби.
Незнайно къде и кога Дойно изучава златарски занаят и се проявява като сръчен майстор. Построява дори дървен часовник. После се научва от Стоян Граматика, учител в Елена през втората половина на 18 век, да подвързва книги. Върху кориците им изработва от мед икони от Евангелието. Самият той става впоследствие учител като открива килийно училище в дома си и също получава прозвището „граматик“.
През 1784 г. прави препис от Паисиевата история – от втория Софрониев препис, – за което ходи в Котел заедно със съгражданина си Иван Кършов. Не преписва буквално, а проявява критично отношение към извора – комбинира и преразказва отделни пасажи, които не му допадат. Неговият препис се отличава от другите с доста добавки и кратки патриотично-насочени коментари.
Около 1786 г. става свещеник.
По време на кърджалийско нападение над Елена през пролетта на 1800 година поп Дойно Граматик предвожда населението в защитата му. През същата година е в числото на тричленна делегация, която отива в Цариград да иска разрешение за изграждане на кале в Елена. В новопостроената църква „Свети Никола“ върху специално приготвена каменна плоча-летопис през 1805 година той увековечава случката и отбелязва, че църквата е изградена върху основите на старата, след опожаряването ѝ „от агарянските разбойници“.
Предполага се – по стила, надписите и изправените лъвчета, – че освен каменният летопис в църквата, дело на неговата ръка са и надписите върху каменните чешми: „Карайоановата“, строена през 1754 г. и възстановена през 1813 г. от бащата на Иларион Макариополски, и „Хаджикръстевата“, строена през 1814 г.
Поп Дойно Граматик умира след 1814 г., но няма категорични документи или сведения за точната година.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за Рада Русева. От децата му са останали известни имената на Андрей (1801 – 1858), Вела и Рада. Неговият син Андрей Робовски и внук Стоян Робовски стават видни възрожденски учители и просветители-патриоти в Елена.