Докамбрий
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
Докамбрийски период, или криптозо́й (от на гръцки: κρυπτός kryptós — скрит и на гръцки: ζωή, zoe — живот) е общо название на тази част от геоложката история на Земята, която предшества началото на кембрия (повече от 500 млн години), когато възниква масата от организми, оставили изкопаеми следи в седиментните скали.
В докамбрия се намира по-голямата част от геоложката история на Земята — около 3,8 млрд години. Хронологията на този период е разработена много по-лошо, в сравнение със следващия Фанерозой. Причината е че органическите останки в докамбрийските отложения се намират много по-рядко, което представлява отличителна особеност на тези древни геологически образования. Затова палеонтологическият метод използван за изучаване на историята на Земята не е приложим за този период.
Интензивното изучаване на геоложката история на докамбрия започва в края на XX век, във връзка с появяването на мощните методи на радиовъглеродният анализ.
Стратиграфското деление на докамбрия е предмет на многочислени спорове. Обикновено се дели на протерозой и архай. През 1990-те години Стратиграфската комисия приема единна временна скала на докамбрия, която предизвиква много спорове.
Скалите от докембрия излизат на земната повърхност при кристалическите щитове и образуват фундамента на платформите. Много често те са претърпели няколко етапа на силни деформации, метаморфизъм, внедряване на вторични вулканични скали и частично разтапяне. Разшифрирането на такива събития представлява прекалено сложна задача, и по тази причина геологията на докамбрия се счита от специалистите за една от най-сложните области на геологията.
Литература [редактиране]
- Стратиграфия и корреляция докембрия. М.-Л., 1960.
- Стратиграфия позднего докембрия и кембрия. М., 1960.
- Михайлов Д. Зал ученого совета. Выдающиеся ученые докембристы. СПб., 2006. — 242 с.
