Документална хипотеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Документалната хипотеза е водеща за произхода на Петокнижието или още Законът в монотеистичните религии (виж Авраамически религии).

Още по време на Просвещението, учените започнали да си задават въпроси за произхода на Светото писание, чийто авторитет никой не поставял под въпрос, но все пак критиката изпитвала известни съмнения, имайки някои резерви към така поднесеното на хората Божие откровение. На тази основа възникнала науката Библеистика.

Най-съществен тласък на Библеистиката дала през 19 век немската историческа школа, на чиято основа в резултат от дългогодишни проучвания, знанието за Светото писание претърпяло значим напредък. Най-съществен тласък на Библеистиката в този порядък дала излязлата през 1878 г. книга "Въведение в историята на Израел" на немския ориенталист Юлиус Велхаузен.

В книгата си, опирайки се на историческия метод, немският ориенталист твърди, че Законът е компилация под формата на кодифициране на няколкото първоначално съществували самостоятелни източника, условно обозначени от него с латинските букви:

Схема на модерната документална хипотеза
  1. J - Йеховист;
  2. E - Елохист;
  3. JE или P - Жреческият кодекс (от немското Piesterkodex) е създаден през 722 г. пр.н.е. в Израилското царство за нуждите на управлението и култа. Преди да бъде утвърден Жреческият кодекс, Йеховиста и Елохиста т.е. Йеховист и Елохист били обединени в един сборен компилиран акт, в който по-сериозно бил застъпен Йеховиста, а от Елохиста били изрязани големи части;
  4. Dt - Второзаконието, от немското Deuteronomium, е хронологически последно, получено в резултат от добавянето към Йеховист и Елохист (от който били изчистени предварително някои части на първите два източника) на Жреческия кодекс. Второзаконието претърпяло съществена оригинална преработка и дообработка спрямо първоизточниците си.

Второзаконието било дело на Ездра (подпомогнат от т.нар. книжници, обединени в Голяма асамблея), и изготвено по заръка на Персийския шах Артаксеркс за осигуряване на ред, сигурност и просперитет в една областите на Петото трансефратско (отвъдефратско) сатрапство на империята. Персийското господство над Палестина с неговата култура се разглежда от съвременните изследователи като период на мир, довел до нарастващ просперитет, за което свидетелстват археологическите разкопки в Юдея.[1]

Документалната хипотеза днес е всеобщо възприета в Библеистиката, въпреки че, има и своите критици. Критиката е най-съществена за това, че тази хипотеза стъпва основно на лингвистична изследователска основа, но съвременния исторически метод като цяло я подкрепя и тя е всеобщо утвърдила се и застъпена при изучаването на Светото писание и в частност на религиозния монотеистичен закон от античността.

Иудейския канон и Септуагинтата съвпадат по отношение на първите седем книги от Стария завет
Хронологически напластявания в религиозния закон от Стария завет - по библеиста Ричард Фридман

Източници[редактиране | edit source]

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 67-68. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също[редактиране | edit source]