Долгански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долгански език
Дулҕан тыла
СтранаРусия
РегионКрасноярски край
Говорещи4865 (2002)
Писменосткирилица
Диалектинорилски, пясински, авамски, хатангски, попигайски
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Севернотюркски
...→Долгански
Кодове
ISO 639-2tut
ISO 639-3dlg

Разпространение на якутските (в синьо) и долганските (в зелено) езици

Долганският език е тюркски език, говорен от народа долгани, който живеят в югоизточната част на Красноярски край в Русия.

Името на народа произлиза от името на якутскиа род Долган. Строго погледнато, долганският език представлява наречие на якутския език, претърпяло значителни промени в резултат от изолираното си развитие и под влияние на евенкския език.

Диалекти[редактиране | редактиране на кода]

  • норилски
  • пясински
  • авамски
  • хатангски
  • попигайски

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. е издаден буквар на якутски език, приспособен за долганските училища. През 1973 г. излиза първата книга на долгански език – сборник стихове от Огдо Аксьонова, а през 1984 г. – долгански буквар.

Съвременна долганска азбука
А а Б б В в Г г Д д Е е Ё ё Ж ж
З з И и Й й К к Һ һ Л л М м Н н
Ӈ ӈ О о Ө ө П п Р р С с Т т У у
Ү ү Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ
Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Фонетиката на долганския език се характеризира с:

  • дифтонгизация на гласните [o], [e], [ö] в корена: тур. on ~ долг. уон „десет“,
  • ударението пада на последната сричка в думата,
  • лабиална и палатална хармония на гласните в изконните думи,
  • промяна на тюркското [č] в [h], тур. çiy ~ долг. hиик „роса“,
  • замяна на съгласните [x], [ҕ] с [к], [г]: якут. саха ~ долг. hака (самоназвание).

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Морфологичните категории при имената са падеж, число, принадлежност, при глаголите — залог, начин на действието, наклонение, време, лице и число. За разлика от якутския език партитивът се употребява в притежателното склонение като винително-назначителен падеж.

Речников състав[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е изгубил голяма част от старата якутска лексика (напр., думи свързани със селското стопанство). Както и при останалите езици на малки народи в Русия има липса на съвременна политическа и научна терминология. Има много заемки от евенкски и руски език.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Андросова С. И.: Долганский язык // Языки мира. Тюркские языки. М, 1997.
  • Убрятова Е. И.: О языке долган // Языки и фольклор народов сибирского Севера. М.; Л., 1966;
  • Убрятова Е. И.: Язык норильских долган. Новосиб., 1985;
  • Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Krakow, 1993;
  • Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Supplementband, Kraków 1998;
  • Stachowski M.: Dolganische Wortbildung, Kraków 1997.