Долгански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долгански език
Дулҕан тыла
Страна Русия
Регион Красноярски край
Брой говорещи 4,865 (2002)
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Севернотюркски
...→Долгански
Официално положение
Официален в --
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-2 tut
ISO 639-3 dlg

Долганският език е тюркски език, говорен от народа долгани, които живеят в югоизточната част на Красноярския край в Русия. Името на народа произлиза от името на един от якутските родове — Долган. Строго погледнато долганският език представлява наречие на якутския език, претърпяло значителни промени в резултат на изолираното си развитие и под влияние на евенкския език.

Диалекти[редактиране | edit source]

  • норилски
  • пясински
  • авамски
  • хатангски
  • попигайски

Писменост[редактиране | edit source]

През 1933 е издаден буквар на якутски език, приспособен за долганските училища. През 1973 излиза първата книга на долгански език — сборник стихове от Огдо Аксьонова, а през 1984 — долгански буквар.

Съвременната долганска азбука

А а Б б В в Г г Д д Е е Ё ё Ж ж
З з И и Й й К к Һ һ Л л М м Н н
Ӈ ӈ О о Ө ө П п Р р С с Т т У у
Ү ү Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ
Ы ы Ь ь Э э Ю ю Я я

Фонетика[редактиране | edit source]

Фонетиката на долганския език се характеризира с:

  • дифтонгизация на гласните [o], [e], [ö] в корена: тур. on ~ долг. уон „десет“,
  • ударението пада на последната сричка в думата,
  • лабиална и палатална хармония на гласните в изконните думи,
  • промяна на тюркското [č] в [h], тур. çiy ~ долг. hиик „роса“,
  • замяна на съгласните [x], [ҕ] с [к], [г]: якут. саха ~ долг. hака (самоназвание).

Морфология[редактиране | edit source]

Морфологичните категории при имената са падеж, число, принадлежност, при глаголите — залог, начин на действието, наклонение, време, лице и число. За разлика от якутския език партитивът се употребява в притежателното склонение като винително-назначителен падеж.

Синтаксис[редактиране | edit source]

Речников състав[редактиране | edit source]

Езикът е изгубил голяма част от старата якутска лексика (напр., думи свързани със селското стопанство). Както и при останалите езици на малки народи в Русия има липса на съвременна политическа и научна терминология. Има много заемки от евенкски и руски език.

Литература[редактиране | edit source]

  • Андросова С. И.: Долганский язык // Языки мира. Тюркские языки. М, 1997.
  • Убрятова Е. И.: О языке долган // Языки и фольклор народов сибирского Севера. М.; Л., 1966;
  • Убрятова Е. И.: Язык норильских долган. Новосиб., 1985;
  • Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Krakow, 1993;
  • Stachowski M.: Dolganischer Wortschatz. Supplementband, Kraków 1998;
  • Stachowski M.: Dolganische Wortbildung, Kraków 1997.


п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език