Долината на вълците - Ирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За едноименния турски сериал вижте Долината на вълците.

Долината на вълците - Ирак
Kurtlar Vadisi Irak
Режисьор Сердар Акар, Садуллах Шентюрк
Продуцент Турция
Сценарий Йомер Лютфи Мете, Раджи Шашмаз, Бахадър Йозденер, Сонер Ялчън
В ролите Неджати Шашмаз, Били Зейн, Гасан Масуд, Гюркан Уйгун, Бергюзар Корел
Музика Гьокхан Кърдар
Разпространител Пана Филм
Премиера 3 февруари 2006
Времетраене 122 min
Език арабски, турски, английски, кюрдски
Външни препратки
Страница в IMDb

Долината на вълците - Ирак (на турски Kurtlar Vadisi Irak) е турски екшън-филм от 2006 г. Филмът е с бюджет 10 200 000 долара и е най-успешният турски филм до тази година. За първите 3 дни прожекции е гледан от 1,2 милиона зрители, което е с 40% над предишния рекорд. Филмът е продължение в стил Рамбо или Гойко Митич на много успешния антимафиотски сериал Долината на вълците. Главен герой е същият както и в сериала - Полат Алемдар (в ролята Неджати Шашмаз). Главната женска роля (Лейля) се изпълнява от турската киноактриса Бергюзар Корел. В ролята на „шейха“ Абдуррахман Халис Керкуки е сирийският киноактьор Гасан Масуд.

Наименования[редактиране | edit source]

  • Турски: Kurtlar Vadisi Irak
  • Английски: Valley of the Wolves Iraq
  • Руски: Долина волков - Ирак или Волчья долина - Ирак

Отзиви[редактиране | edit source]

Филмът е много успешен, тъй като е базиран на реални скорошни събития. Показван е и в САЩ, но не масово и е слабо познат.

Счита се, че това е турският отговор на американския филм Среднощен експрес 1978, в който Турция е показана по обиден според някои начин. Там американец е арестуван за притежание на марихуана, осъден и вкаран в затвора. Там му се случвай най-различни неприятни неща. По този повод наркотрафиканта прави обобщаващи обидни изказвания за Турция и турците.

Сценаристът Бахадър Йозденер защитава филма от обвиненията в антисемитизъм и антиамериканизъм: „Всъщност, 60% — 70% от показаното на екрана са доказани факти.“

Интелектуалното ниво на действието във филма е като на филмите с Гойко Митич или югославските партизански филми с Бата Живойнович. Идеологическата страна е представена в черно и бяло, в стила на съветските филми. Добрите са турците, най-добрите и миролюбиви хора, те се молят на Аллах и чакат, да бъде волята му. Те всички биха си живели в мир, ако американците не ги насъскваха едни срещу други. „На кюрдите дадоха градовете, на арабите - пустинята, нефта го взеха за себе си. За турците нищо не остана"

Сюжет[редактиране | edit source]

Филмът взима повод от действително събитие от войната в Ирак през 2003-та: инцидента на 4 юли 2003 г., когато 100 войници от американската 173-а въздушна бригада арестуват 11 турски войници - разузнавачи, проникнали на иракска територия. Поставят им белезници и торби на главите, точно по начина, по който американските „освободители“ постъпват и с иракчаните. Така ги държат 2 денонощия. След това ги освобождават и се извиняват за „грешката“. Но в Турция считат, че това е нарочно, като отмъщение за взетото 3 месеца преди това решение на турския парламент да не допусне американски войски за Ирак през Турция. Във филма също има позоваване и на други реални събития: затвора Абу Гариб [1] и сватбарите, разстреляни[2] от американските „освободители“, уплашени от традиционните за сватба гърмежи във въздуха.

Останалото е художествена измислица. Един от арестуваните офицери впоследствие се самоубива, за „да очисти воинската си чест“. Прощалното му писмо попада в Полат Алемдар - офицер от турското разузнаване, героят - антимафиот от сериала Долината на вълците. Алемдар с още двама отива в Ирак, за да върне унижението - извеждане с торба на главата и белезници - на Сам Уилям Маршал (ролята се изпълнява от американския киноактьор Били Зейн) - командирът от американските специални сили, който нарича себе си "миротворец на Бога". Междувременно, Маршал командва поредното клане срещу невинни иракчани - сватбари. Неговите войници откриват огън и започват безразборно да избиват сватбарите. Останалите живи са натоварени в камион-фургон и са изпратени в болницата на затвора Абу Гариб, където лекар - американски евреин (в ролята американския киноактьор Гари Бюзи) вади сърца и бъбреци на живи иракчани в стил д-р Менгеле и ги продава за присаждане на богати клиенти в Ню Йорк, Лондон и Тел Авив.

Има взривяване на шахид (атентатор - самоубиец). Има взривяване на минаре с базука като начало на избиването на цялото село. Неуспешен - срещу 4 Хамъра пълни с хора с автомати и базуки, с картечница на всеки, нашите трима и един местен арабин излизат с пищовите и един по един ги избиват. И както винаги, лошия мре много трудно, накрая се стигна до бой с ножове. И лошият е убит с древна турска кама.

Вижте също[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Абу Гариб – за хора със здрави нерви. (снимките съдържат сцени на насилие и жестокост)
  2. САЩ убиха 40 сватбари в Ирак, Пентагонът отрича