Долна Бургундия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на трите части в старото Кралство Бургундия, ок. 900.
  Горна Бургундия   Долна Бургундия   Херцогство Бургундия на Рихард Застъпник

Кралството Долна Бургундия или Долна Бургундия (Cisjurania) и Прованс (на френски: Basse Bourgogne; Cisjurania Burgundia) е историческо кралство в днешна июгоизточна Франция. Образовано е през 879 г. след разпадането на Франкската империя на Карл Велики и просъществува до 933 г., когато е било обединено с Горна Бургундия във второто Кралство Бургундия (Арелат). Главен център на Долна Бургундия e Прованс и често се нарича кралство Прованс (лат. Regnum Provinciae).

Император Лотар I разделя своето Средно-Франкско кралство през септември 855 г. според Прюмския договор между своите три сина Лотар II, Карл и Лудвиг II на: Лотарингия (Фризия, Нидерландия и Райнланд) на север, Бургундия и Прованс в югозапад и Италия в югоизток. През 863 г. се образуват Западно-франкско кралство и Източно франкско кралство.

През 877 г. умира Карл II Плешиви (Западно-франкско кралство). Неговият син Лудвиг II Заекващия, не може да попречи на направилият се самостоятелен същата година бургундски благородник, Граф Бозон от Виен. Бозон се прокламира 880 г. с помоща на Папа Йоан VIII и по настояване на своята съпруга Ирменгарда, дъщеря на Лудвиг II от Италия, на едно заседание на „голямите“ в Мантала (Montaille при Виен) за крал на Бургундия и Провенс. Така той основава кралството Долна Бургундия, което също се нарича цисюранско Бургундско кралство, или по името нанеговатастолица Арл кралство Арелат. Бозон успява да победи новия крал на Източно франкско кралство, Карл Дебели (876-887, от 880 също крал на Италия и от 881 император), загубва обаче крайния Североизток на страната си, Вале, Аоста и Савоя. Наследява го малолетния му син Лудвиг III Слепи заедно с майка му Ирменгарда.

Списък на кралете на Долна Бургундия (Cisjurania) и Прованс[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]