Долна Вереница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Вереница
България
Red pog.png
Долна Вереница
Област Монтана
Red pog.png
Долна Вереница
Общи данни
Население 236 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 27,705 km²
Надм. височина 332 m
Пощ. код 3485
Тел. код 09567
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 22040
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(ВМРО-НИЕ)

До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Долна Вереница е разположено в полите на Веренишкото бърдо, на 8 километра западно от областния център Монтана. Населението е предимно възрастно, младите хора до 60 години са около 20 човека и има 16 деца до 18 годишна възраст. С постоянен адрес са 178, а с настоящ около 218 човека. Населението се обслужва с хранителни и други стоки от два магазина -"Наркооп" и частен чагазин на ЕТ"Блажо". Земята на жителите на селото се обработва от земеделските производители Ташко Петров и "Славчо Спасов и синове". Производствена дейност в селото осъществява фирма "Престиж АКВА" ООД София с около 100 работни места за луксозно дамско и мъжко бельо и бански костюми. В селото е организирано сметосъбиране с 18 броя контейнени тип "Бобър" и извозване до сметището в Монтана.Селото е с чист въздух, приятен микроклимат и много слънчеви дни. Питейна вода се подава от две помпени станции, чиито дебит е около 5-7 литра в секунда и се осъществява от ВИК Монтана. Селото е разположено с лице около 2 километра на международен път I клас Е-79

История[редактиране | edit source]

История на село Долна Вереница /източник археолог Георги Александров/ Някои езиковеди извеждат името Вереница от варница, че там е имало пещи за печене на вар. Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села, както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет. Около центъра на селото имало тракийско селище, а до Извора, дал началото на Селската бара намиращ се до местността "Зъбера" възникнало почитано от траките светилище, както, е било и в други села из района. Традицията на тракийските светилища около изворите продължила и през римската епоха. На боговете били посвещавани паметници т. н. ари (алтари). От с. Долна Вереница е мраморна ара с латински надпис, посветена на неизвестно божество (понеже е повредена в горната част, там където е било името на бога). Паметникът е поставен от С (alius) I (ulius) Saturninus, който първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, както а отбелязано в надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница. Северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово е местността Голомуш, където имало римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство.Вероятно още през време на Втората българска държава в с. Долна Вереница била изградена църква, както и малък манастир, на 1 км източно от селото в местността Калугерец. Сега от манастира е останала купчина развалини. Тук през 1961 г. било изровено гърне с повече от 300 турски акчета, всички от Баязид I (1390 - 1402 г. | (ИАИ, XXVI, 1961) т. е. от края на XIV в. и началото на XV в. Тази монетна находка доказва времето на разрушаването на манастира т. е. с идването на турците, както и съществуването на селото преди тези събития или по време на II Българско царство, което е известно и пол името II българска държава. Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г., което е само около 30 години след падането на България под турско робство. В следващия документ е споменато през 1454 - 1455 г. или около 60 години след това трагично събитие в историята на нашия народ. В селото тогава все още имало хора които помнели страхотиите на заробването от турците. В последния документ е отбелязано, че селото имало 197 домакинства. Това значи, че след Видин, който имал 340 домакинства, селото Долна Вереница е било най-голямото селище в целия Видински санджак, с неговите 197 домакинства и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. Както по време на заробването в последните години на XIV в., а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, синове ла последните български царе Иван Срацимир и Иван Шишман, някои от жителите по течението на р. Огоста били избити или пленени, а други намерили подслон в Долна и Горна Вереница. Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина. Хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо, когато се налагало. В същия документ е отбелязано за Кутловина само с една дума "пусто", или "празно". Вероятно някои от жителите му потърсили убежище в Долна и Горна Вереница. Причината за запазването на тези две големи селища трябва да се търси и в това, че след падането под турско робство, те станали владения на бейлербея т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници. Променената обстановка в положителен смисъл личи и от следващия документ от 1478 г. Броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета. Освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22. По-големият брой жители в селото са предпоставка за по късни успехи. Вероятно още в периода на началното пробуждане в селото била изградена една от най-старите църкви в района. Може би при бъдещи археологически разкопки ще се установи, че върху основите на по-стара църква или до тях била изградена новата т. е. тази, която сега съществува. Тази традиция на континуитета (приемствеността) на светите места бе доказана и в Монтана, където разкритата първа християнска църква била построена върху антично езическо светилище. Сегашната църква в Долна Вереница е посветена на Св. Никола и е обявена за национален паметник на културата. Няма сведение за времето, когато е била построена. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндрично засводяване. На северната и южната страна има по две ниши, южните от които са отворени като прозорци. Западната стена била съборена, за да се изгради пронаос (притвор). Това продължение се е наложило, когато селото се превърнало в едно от големите села в района. В нишата над входната врата е иконата на Св. Никола, а от двете му страни Богородица и Христос. В Притвора има стенописи, представящи Страшния съд. Тя е напомняща и силно впечатляваща със сцена за всеки богомолец, който върши лоши дела. Поучителна е за необходимостта от благочестие между хората. Иконостасът е работен от неизвестен майстор. Растителните орнаменти радват окото с красивите форми и топлота на дървото. Икона на Св. Георги рисувал поп Пунчо от Мокрещ, схематично, но с желание за въздействие. Интересни са царските двери с малките медальони, заобиколени от заобиколени от дърворезба и останали вероятно открай на XVIII в. Между другите икони зограф Пунчо нарисувал и тази на Св. Димитър, който според Ле. Василиев убива не цар Калоян, а жестокия езичник Лий. Под иконата има дата 1810 г., което доказва, че църквата е много по-стар. В двора на църквата и западно от нея бяха запазени основите на старото училище, сега реставрирано. В средата на XIX в. селото имало 113 къщи и е било давано на видински турци първенци, приближени на пашата.

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Средновековна църква "Св.Никола" с.Долна Вереница"

Църквата "Св. Никола" в с. Долна Вереница, област Монтана е паметник на културата от национално значение. Сградата е строена на няколко етапа. Най-ранната част /XVI век/ е представлявала малка вкопана каменна църква - еднокорабна, с цилиндрично засводявана и без външна украса. Вътрешността обаче има някои интересни особености -заострените профили на апсидата и на нишите, разположени на северната и южна стена. Според специалистите тези готически елементи проникват в местната православна архитектура чрез старите католически храмове в Чипровци, Железна и Копиловци. В началото на XIX век западната стена е разрушена, а наосът - удължен и разширен. Тогава е оформен и притворът на църквата. Стените на източната, най-ранна част на църквата са покрити със стенописи. Наред с образите на Исус Христос, Богородица, пророци, светци и евангелски сцени има житиен цикъл и представително изображение на патрона на църквата -Св. Никола, покровител на мореплаватели, рибари, търговци, пътници. Непосредствено до него са изписани в цял ръст двама дарители, които държат в ръцете си модела на църквата. В олтарната част има сцени с интересно иконографско решение и монументални изображения на светци с различни символи на вярата. За едно от изображенията се предполага, че е на славянския просветител Св. Кирил Философ. Сцените и фигурите са рамкирани с декоративни полета съобразени с особеностите на вътрешната архитектура. След удължаването на църквата, през първата половина на XIX век е изписана западната фасада, по-късно включена в притвора. Наред с обичайната за това място сцена на "Страшния съд", тук са изобразени и "Посичането на пророк Илия", "Убиването на Антихриста" и др. Предполага се, че стенописът е дело на тревненски зографи.

Редовни събития[редактиране | edit source]

/източник Леди Кръстев/

Ежегодния събор на селото е 24 май.Основните тържества се провеждат на 23 май вечерта.Друг празник е курбан за здраве и просперитет на селото -9 май,който е патронния празник на църквата"Свети Никола-летни". На този ден цялото село се събира в двора на църквата, за да вземат за здраве от курбана осветен с водосвет и литургия.

Други[редактиране | edit source]

/Източник Леди Кръстев/ В Долна Вереница са родени генерал Димитър Миланов, генерал Божидар Антонов и генерал Димитър Георгиев.През периода 2003-2007 г. след упорита работа на екипа на кметството, в селото като инвеститори за бизнес влязоха фирмите "Престиж АКВА" ООД София,която закупи триетажна сграда в центъра на селото,преустрои я и откри фабрика за производство на луксозно дамско и мъжко бельо и бански костюми.Продукцията е за българския пазар и за верига магазини "Кауфланд".Фирма "Престиж ОКВА ООД разкри 100 работни места в селото.Към настоящия момент ,освен работнички от селото,във фабриката работят и жени от селата Смоляновци,Винище,Горна Вереница ,Монтана и други населени места на общината.Друг основен инвеститор в селото е "Солекс 7 "ЕООД със собствени имоти, в които разкрива нови работни места. Нов инвеститор е и "Пента България", която закупи недвижими имоти за бизнес в селото и разкриване на нови работни места.В бившия стопански двор се изкупиха полуразрушените сгради от български инвеститор за производство на мляко и месо по екологични програми за износ за Германия.Също така,в селото през 2007 г. се закупи недвижим имот за производство на бетонови изделия-бордюри,плочки и други за инфраструктурата на селото и Монтана.Частни лица закупиха други недвижими имоти за свой собствени нужди и построиха собствените си домове за почивка в събота и неделя.Към настоящия момент цената на недвижимите имоти достига -25000 лв. за къщи построени през 1935-1956 г.Последната сделка е на цена 45000 лв.През 2008 г. стартира и проект за изграждане на канализация за битови отпадни води и ремонт на канализацията за питейна вода с реконструкция на инфраструктурата на селото.

Родени в Долна Вереница[редактиране | edit source]

Депутати в Народното събрание /източник Иван Дамянов, автор на книгата "Долна Вереница през вековете"/ : Атанас Цеков Мечкарски - в учредителното и І ВНС; Коло Спасов - в II ВНС; Атанас Попов - в IV ВНС и в IV,V и VI ОНС; Иван Средков Първанов - в XVI и XVII ОНС; Борис Тасков Томов.

Външни препратки[редактиране | edit source]