Долна Джумая
  Долна ДжумаяΗράκλεια |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Долна Джумая
Долна Джумая на картата на Гърция
|
|
 Долна Джумая
Долна Джумая на картата на дем Долна Джумая и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Серско поле |
| Население | 3 551 (2001) |
| Надм. височина | 39 m |
| Пощ. код | 624 00 |
| Тел. код | 23250-2 |
Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Серска Джумая (на гръцки: Ηράκλεια, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли,[1] на арумънски: Giumala de Jos) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Селото има 3 551 жители според преброяването от 2001 година.
Съдържание |
[редактиране] География
Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Серското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.[2]
[редактиране] В Османската империя
През 19 век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли
| „ | е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[3] | “ |
Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали - т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през 18 век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.[4]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Джумая (Djoumaa) е посочено като селище с 315 домакинства с 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи.[5]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:
| „ | Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вдемание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Серско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в градчето живеят 6 050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.[7]
По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3 232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1 386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.[8]
Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители - 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали - Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край слището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23-24 октомври 1912 година[11].
[редактиране] В Гърция
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват[12].
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци - 112 бежански семейства с 438 души.[13] В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).[14]
Според официалния сайт на Дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“[15], власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.[16]
[редактиране] Личности
- Родени в Долна Джумая
Антон Г. Казанджиев, македоно-одрински опълченец, жител на град Валовища, Четвърта рота на Осма костурска дружина[17]
Алеко Василев (Алеко паша) (1891 - 1924), български революционер- Ангел Коларов (? - 1924), български революционер
-
Атанасиос Кипурос, гръцки андарт - Борис Гайгуров (1872 - 1968), български просветен деец и революционер
- Вана Стоянов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[18]
- Димитри Арабаджиев (1914 - 1947), гръцки комунист[19]
- Димитриос Пазис (1873 - 1953), гръцки лекар и политик
- Димитриос Роцикас (1874 - 1928), гръцки революционер
- Димитър Величков (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Единадесета серска дружина[20]
- Димитър Николов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, учител, нестроева рота на Единадесета серска дружина[21]
- Димитър Попов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[22]
- Йоргос Кафтандзис (1920 - 1998), гръцки историк, писател и поет
- Костадин Василев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Чаков[23]
- Коста Еврипиди Ройков (1915 - 1948), гръцки комунист[24]
- Никола Станонев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[25]
- Славе Великов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[26]
- Стерьос Влахвеис (1880 - 1948), гръцки андартски капитан
- Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[27]
- Стоян Атанасов (Стою), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Кюстендилската дружина, Седма кумановска дружина[28]
- Стоян Атанасов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[29]
- Стоян Гайгуров (1847 - 1912), български църковен деец
[редактиране] Литература
- Καφταντζής, Γ. - Τενεκετζής, Θ., "Η ιστορία της Ηράκλειας Νομού Σερρών και λαογραφικά Ηράκλειας", Τόμος Α', Τόμος Β', Σέρρες 1973.
- Описание на Долна Джумая от Васил Кънчов от 1891
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τζουμαγιά -- Ηράκλεια
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 112.
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.99.
- ↑ Пак там, стр.100.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 120-121.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 137.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.177.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 25.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 843.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.118
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.
- ↑ Ηράκλεια. Πληροφορίες
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.330.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.665.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.121-122.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.501.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.580.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.111.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.640.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.120.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.33.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.70. Вероятно идентичен със Стоян Атанасов.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.70.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
