Долна Кабда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Кабда
Dolna Kabda kmetstvo.jpg
България
Red pog.png
Долна Кабда
Област Търговище
Red pog.png
Долна Кабда
Общи данни
Население 243 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 12,732 km²
Надм. височина 366 m
Пощ. код 7867
Тел. код 060377
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 22109
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)

До̀лна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

География[редактиране | edit source]

Поглед към селото

Селото е разположено в хълмиста местност, край един от притоците на река Черни лом, наричан Кабденска река, на вече второстепенен път, свързващ градовете Попово и Търговище. Състои се от две махали — Горна и Долна. Намира се на около 16 км югоизточно от Попово, 27 км западно от Търговище и 20 км северозападно от Омуртаг. Граничи със селата Марчино, Горна Кабда, Конак и Коноп. Смята се, че е съществувало от преди 600 — 650 години, и че е по-старо от село Горна Кабда, което е най-близкото село.

Кратка историческа справка[редактиране | edit source]

Читалището на селото

Старото му име до 1882 год. е Кабда Долня. В османски данъчен регистър от края на 17-ти век, то е записано като „Капдагъ“ и е принадлежало към кааза Али клисе (дн. Омуртаг) с общо 50 души пълнолетни мъже — християни. Споменават се старите български имена като Герги, Драган, Станю, Станчо, Йовчо, Желез, Никола, Димитър, Велико, Иван, Тодор и др., характерни за региона в близкото минало.

Според старите жители село Долна Кабда е заселено около 100 год. по-рано от съседното село Горна Кабда. През 1874 год. в селото е имало 68 мохамедански и 72 немохамедански къщи. Старите турци наричали селото още „Аша кьой“.

След Освобождението в селото се заселват първоначално 9 семейства от село Конак и от селцата и колибите в Еленския БалканБалуци, Горско Ново село, Вълчовци, Енчовци, Ракево, Врачанско и Твърдица, Сливенско и др.

През 30-те год на 20-ти век започват масово да се изселват турците от Долна Кабда, като на тяхно място идват още много заселници от Еленско и Кюстендилско (50 — 60 семейства) от селцата Мазарачево, Кършалево, Еремия, Церовица, Коприва, Ломница, Ивановци, Чудинци, Рашка гращица, Блатец, Долно село, Цървеняно и др.

Старото училище
Евангелистката църква

През 1934 год. се прави опит да се смени името на селото на Крушовица, заради многото разпръснати крушови дървета в землището му, но то не се приема от държавната комисия, защото тя стига до извода че думата „Кабда“ има стар български произход и остава старото име.

В селото имало турско училище, а българското било открито през 1928 год. Сега и двете отдавна са закрити. Децата от Долна Кабда получават основното си образование в училището на село Априлово, а след неговото закриване през 2008 год. — в село Светлен. През 60-те години има нова голяма вълна заселници от селата на Кюстендилско.

През 50-те год. на 20 век, поради липса на поминък за препитание започва изселването на българското християнско население от селото в посока на селата Светлен, Невски и градовете Попово, Търговище, Стражица и Велико Търново. През 1978 год. в селото вече няма живеещо българско християнско население. Турскоезичното население, макар и намаляло в сравнение с по-далечното минало, живее там и до днес. Препитава се от земеделие, дребно животновъдство, а по-младите работят основно в град Търговище.

По-големите български родове, които заселили в миналото селото и които отдавна са се разпръснали из градовете и селата на България са били: Балабановите, Бахчуванджиеви, Караколювите, Мицоолу, а старите турски родове на селото били: Джарджиолоар, Караюмероолар, Караюсеиноолар, Хатипоолар, Шабаноолар и др.

Хипотези за произхода на думата (името) „кабда“[редактиране | edit source]

  1. Първите заселници направили чешма с чучур от кора на дърво (от турски „кап“), наричана от населението „Каптан чешме“, откъдето като „капта“, „кабда“ дошло и името на селото.
  2. От прабългарски език, от думата „кап“, означаваща идол, като се предполага, че в близост на днешното село е имало старобългарско или славянско светилище (езически храм с идоли, капище), дало името и на селото.
  3. От „кап да“, с тюркски произход на думите, означаващи каньон, тясна пролука, цепнатина, превеждано още и като планински проход.
  4. От дако-мизийски произход, означаващо селищно име.
  5. Кабда е старо турска дума и означава предмет за събиране на жито в хармана.

Религии[редактиране | edit source]

Джамията в центъра
Джамията в горната махала

Днешните жители на селото са изцяло мюсюлмани, изповядващи исляма, но в селото има запазена и до днес, неработеща евангелистка (протестантска) църква, построена след 1944 год. от живеещото тогава в селото многобройно българско население, която в момента се руши от времето. Селото разполага и с две джамии — по една във всяка махала, по-старата, от които се намира в Горната махала и се предполага, че е на около 350 години, а за джамията в Долната махала се предполага, че е над 200 годишна.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство;
  • Евангелистки (протестанстски) храм — недействащ, за който жителите на селото твърдят, че е бил построен след 1944 г.;
  • Две джамии;
  • Читалище „Надежда“;
  • Целодневна детска градина „6-те ястребинчета“ (закрита през 2008 г.);

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Крепостта до селото[редактиране | edit source]

Ранновизантийската крепост, намираща се на 2 км югоизточно от

Хълмът с крепостта
Част от руините - есента на 2008 г.

селото е изградена почти върху върха на третия поред стръмен хълм, от веригата хълмове, части от Преславската планина, разположени в посока на село Горна Кабда.

Мястото отстои на около 30 минути нормален ход от центъра на селото, но само до подножието на хълма с калето. Самата крепост е с неправилна форма и площ от около 15 — 20 декара и все още добре личи върху терена, макар че е силно обрасла с млада широколистна гора. Зидовете на крепостните стени имат дебелина между 2,80 и 3,00 м. Археологически проучвания са извършени през 1960 и 1961 год. от специалисти от Исторически музейТърговище. Разкопан е входът ѝ, защитен от две петоъгълни кули и основите на няколко сгради във вътрешността.

Крепостта е съществувала в периода V–VI век, като животът в нея е подновен по времето на Първото българско царство и е продължил и през Второто българско царство.

Сега вътрешността ѝ е в много лошо състояние, главно поради хаотичното и разкопаване от иманяри, оставили след себе си изкоренени дървета, купища изхвърлена пръст и огромно количество камъни. На места в многобройните иманярски изкопи се виждат оголени каменни зидове от различните сгради. В резултат на иманярските разкопки е разкрита допълнително около 10 м отсечка от източната крепостна стена, в която се е отворила една скрита малка порта (потерна), преминаваща през целия зид. Материалите от археологическите проучвания се съхраняват в Исторически музейТърговище.

Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70 от 31.08.1976 год.!

Редовни събития[редактиране | edit source]

няма

Личности[редактиране | edit source]

Паметникът на Тилки
  • Колю Д. Златев — загинал в сраженията за освобождението на град Тутракан през септември 1916 год. по време на Първата световна война;
  • Мехмед Ахмедов (Тилки) — партизански ятак и личен ятак на командира на Омуртагския партизански отряд Петър Иванов Неделчев (Кабдалията). Убит по време на разпит от полицаите в сградата на старата селска община (днес народно читалище) на 8 февруари 1944 год.

Литература[редактиране | edit source]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово — градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]