Долна Камила
| Долна Камила Κάτω Καμήλα | |
| — село — | |
  Долна Камила  Долна Камила  Долна Камила | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 13 m |
| Население | 955 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 625 00 |
| Телефонен код | 2321 |
Долна Камила или Турска Камила (на гръцки: Κάτω Καμήλα, Като Камила) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 1430 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле на югозапад от Сяр (Серес).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е свързано със земно образувание.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Османли Камила (Osmanli-Kamila) е посочено като село с 82 домакинства и 240 жители българи и 25 мюсюлмани.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Камила, при десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село.[3] Същото състояние, поради същите причини. НА Ю от Сяр и на СЗ от Джами махала 1 час. 25 къщи; гръцка църква. Насреща се виждат развалините на друго село, Горна Камила, което разрушила реката.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Долна Камила брои 180 жители, всички българи-християни, а Турска Камила - 210 българи и 110 турци.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Долна Камила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 1912 година по време на Балканската война, селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година, остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Долна Камила е смесено местно-бежанско село със 105 бежански семейства и 484 души бежанци.[7]
В 1957 година е построена църквата „Свети Георги“.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ади[9] | Άντάδες | Камбос | Κάμπος[10] | местност на СЗ от Долна Камила[9] |
| Дисна[9] | Δίσνα | Месеу | Μεσαίου[10] | местност на СИ от Долна Камила[9] |
| Чауш Валта | Τσαούς Βάλτα | Валтотопос | Βαλτότοπος[10] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долна Камила
Петър Димитров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]- Тодор Димитров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 костурска дружина[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
- ↑ Джами махала.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176 и 180.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 229.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
