Долни Тодорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долни Тодорак
Κάτω Θεοδωράκι
— село —
Гърция
41.145° с. ш. 23.0056° и. д.
Долни Тодорак
Централна Македония
41.145° с. ш. 23.0056° и. д.
Долни Тодорак
Кукушко
41.145° с. ш. 23.0056° и. д.
Долни Тодорак
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКруша
Надм. височина531 m
Население74 души (2021 г.)
Пощенски код61100

Долни Тодорак (на гръцки: Κάτω Θεοδωράκι, Като Теодораки, катаревуса: Κάτω Θεοδωράκιον, Като Теодорокион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Долни Тодорак има население от 146 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в котловина между планините Круша и Карадаг (Мавровуни).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“ е изградена в 1805 година.[1] Униатският свещеник от Куклен, България, заселено от долнотодорачани, пише в историята си на енорията „Света Троица“:

„ Село Долни Тодорак е основано от българи и винаги си е оставало чисто българско. Неговият религиозен и обществен живот обаче през различните епохи е попадал под различно влияние в зависимост от условията, при които се е намирало селото... Това именно обстоятелство обяснява до голяма степен големите борби, които характеризират по-късно религиозния и обществения живот в с. Долни Тодорак.

Отначало селяните сами си построили една малка черква, която – както всички черкви по онова време, била строена ниско в земята. Старите хора казват, че тя била построена през есента на 1805 г. Тя е изградена от камък. Подът е постлан с каменни плочи. Цялата е зографисана, но надписите са всички на гръцки. Въпреки че отвън изглежда ниска, като се влезне вътре по стълбите, които се спускат надолу, черквата отвътре е доста висока, малко тъмна, но красива.

По-късно будните селяни си построили до черквата и едно училище, в което издигнали и една хубава камбанария от мек камък „меллик“. Камъните свързали с железни скоби. В основата на камбанарията сложили дебели дървени греди, защото почвата била слаба.[2]

“

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Долно Тодорак (Dolno-Todorak) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 142 домакинства, като жителите му са 695 българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долни Тодорак има 1080 жители българи християни.[5]

Константин Станишев пише за Горни и Долни Тодорак:

„ Селата Горно и Долно Тодораци по големина и благосъстояние следваха на второ място след Морарци. И тук жилищата в мнозинството си бяха доста удобни; и тук чаршията бе добре застъпена със занаятчии и дюкянджии.

Селяните, над 1500 души, бяха също така будни и предприемчиви. И на тях главният поминък бе бубарството. Горни Тодорак със своята пивка и лека вода, със своя свеж и прекрасен климат, бе станал, особено през летните месеци, неизбежният курорт за много кукушани. И в Тодораците, както и Морарците, турчин рядко се виждаше. Тук също така резултатът от Ревалската среща се очакваше с голямо нетърпение, докато скоро след неочаквано обявения Хуриет всички трябваше да си спомним приказката „Облякъл се Алия, погледнал се – пак в тия.“[6]

“

Почти цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Тодорак (Dolno-Todorak) има 1240 българи екзархисти и 80 българи протестанти и в селото работят българско екзархийско и протестантско училище.[7]

По време на Балканската война 18 души от Горни и Долни Тодорак се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 104 семейства и 358 жители бежанци.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Долни Тодорак на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Исаберли[10] Ίσαμπερλή Смадотопос Σημαδότοπος[11] бивше село на С от Горни Тодорак[10]
Люлка[12] Λιούλκα Куния Κούνια[11] връх на И от Долни Тодорак (783 m)[12]

Тодорачани в Куклен[редактиране | редактиране на кода]

След войните, в 1924 година бежанците българи униати от Долни Тодорак се заселват в село Куклен, на мястото на изселилите се гърци. В 1933 година за енорийски униатски свещеник в Куклен е назначен д-р Йероним Стамов. Служби се извършват в параклис на горния етаж на къща в центъра. В 1945 година е позволено закупуването на парцел за построяване на църква. Храмът е заедно с енорийския дом са построени с усилията на отец Арсений Антонов, енорийски свещеник от 1941 до 1964 година и с пари от местните униати и католици от цялата страна. Църквата „Света Троица“ отваря врати в началото на 1948 година. В Куклен се установяват и сестрите евхаристинки, отворили в 1911 година дом в Долни Тодорак.[13]

През 1958 година при колективизацията на земите в Куклен се установяват нови десетина униатски семейства от село Покрован, Ивайловградско. След Арсений Антонов, енорийски свещеник на „Света Троица“ става отец Купен Михайлов, който служи до 1983 година. След това енорийски свещеници са отец Евтимий Манолов, отец Кирил Дойчев и отец Даниел Жилие.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долни Тодорак
  • Ангел Тодоров Кавръков (1912 – 1943), български партизанин, член на бойна група[14]
  • Антон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 3 рота на 9 велешка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[15]
  • Вано Христов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[16]
  • Георги Динишев (1899 – 1968), български революционер, деец на ВМРО и ВМРО (обединена)
  • Гоце Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина[17]
  • Гоце Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Гоце Тодорачки (? – 1900), деец на ВМОРО, един от първите организационни войводи в Кукушко, роден в Горни или Долни Тодорак[19]
  • Дельо Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева, 2 рота на 13 кукушка дружина[20]
  • Дельо Ильов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[21]
  • Дельо Шарланджиев (Делчо Шарлаганджи, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, ранен[22]
  • Иван Петров Гошев (Вано, 1871 – 1917), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак;[23] през Първата световна война е заловен от англичани, осъден на смърт и обесен[24][25]
  • Илия Г. Делков (Ильо Делчев, Денчев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[26]
  • Ильо Гогов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[27]
  • Йордан Петрушев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[28]
  • Кольо Карамитов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[29]
  • Костас Лахас (р.1936), виден гръцки художник
  • Манол Наков (? – 1868), български революционер, участник в Първата българска легия, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  • Нако Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[30]
  • Никола Гр. Македонски (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[31]
  • Стойко Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[32]
  • Стоян Иванов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[33]
  • Тано Тодорашки (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[34]
  • Христо Трайков Гоглев, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия, роден в Долни или Горни Тодорак

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος στο Κάτω Θεοδωράκι // Promo.cross. Посетен на 22 юни 2014.[неработеща препратка]
  2. ↑ Папукчиев, Стефан. Нетрадиционни изображения в иконостаса на черквата „Света Троица“ в село Долни Тодорак // Истина, брой 5 (1498), с. 10. Издание на Католическата епископска конференция в България, май 2015. Посетен на 25 октомври 2015.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  6. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  12. ↑ а б Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. ↑ а б Куклен // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 24 октомври 2015.
  14. ↑ Списък на убити партизани
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 761.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 803.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182 – 183.
  24. ↑ Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, 1943. с. 55.
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 49
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 568.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 774.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долни_Тодорак&oldid=12198947“.