Долно Ботуше
| Долно Ботуше Долно Ботушје | |
| — село — | |
 | |
  Долно Ботуше | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 872 m |
| Население | 34 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Долно Ботуше в Общомедия | |
Долно Ботуше или Долно Ботушие (среща се и днес неправилното изписване Ботушье, на македонска литературна норма: Долно Ботушје) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Ботуше е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бетуше (Горно и Долно) (Bétouché) е посочено като село с 26 домакинства със 108 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ботушье (Горно и Долно) е населявано от 410 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ботуше е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ботуше има 46 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботуше (Горно и Долно) има 400 българи патриаршисти сърбомани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Никола“ („Свети Йоан“) е от 1915 година.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ботуше (Горно и Долно) като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 34 жители македонци.[8]
В селото има манастир „Успение Богородично“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
