Долно Граматиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Граматиково
Κάτω Γραμματικό
— село —
Гърция
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Централна Македония
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Долно Граматиково
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областКаракамен
Надм. височина820 m
Население156 души (2021 г.)

Долно Граматиково (на гръцки: Κάτω Γραμματικό, Като Граматико, катаревуса: Κάτω Γραμματικόν, Като Граматикон, до 1927 година Γραμματίκοβο, Граматиково, катаревуса Γραμματίκοβον, Граматиковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Вегоритида, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра южно от Острово (Арниса), на 820 m надморска височина в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).[2] Селото е на Граматиковската река (Граматико Рема).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В селото има запазена средновековна кула.[4] Църквата „Свети Георги“, разположена на хълм западно от селото, също е средновековна.[5][6]

Селото пострадва силно при потушаването на Негушкото въстание в 1822 година.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииГраматиново като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.[9]

През 1879 година жителите на Граматиково се оплакват на руското консулство в Солун от насилията на съселянина им Ахмед ага Велиагов, който поддържал връзки с турски разбойници.[10]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Граматиково като българско село в Кайлярската каза.[11] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на XIX век населението на Долно Граматиково, заедно с това на Горно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци.[12] Но на етнографската си карта Кънчов отбелязва Долно Граматиково като влашко село, което най-вероятно е грешка, тъй като други източници посочват Горно Граматиково като влашко село - с около 100 къщи - изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граматиково е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 150 къщи.[14]

Според гръцка статистика от 1904 година в Граматиково живеят 420 елини славофони и 250 турци.[15]

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) част от жителите на Долно Граматиково се сражават на гръцка страна. По-късно в селото е издигнат паметник на 14 загинали дейци на гръцкия комитет.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Граматиково (Горно или Долно) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Долно Граматиково попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Граматиково има 45 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[18] Според Тодор Симовски тези данни са грешни, тъй като турците са по-малко от християните.[2]

В 1924 година турското население се изселва в Турция и на негово място са заселени 168 души бежанци понтийски гърци. Според Тодор Симовски към 1940 година от 613 души 3/5 са местни, а останалите бежанци.[2]

Като планинско селото пострадва през Втората световна война и особено в Гражданската война (1946 - 1949), като през зимата на 1947 година жителите му са евакуирани във Воден. Част от тях се завръщат след нормализацията на положението.[2]

Селото е бедно - селяните произвеждат жито и тютюн, като се занимават и с овощарство и скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Граматиково на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагач[3][19] Καραγάτσα Фтелия Φτελίτσα[20] местност на ЮЗ от Долно Граматиково[3]
Азна[3] Άζνα Корифи Синарху Серафим Κορυφή Συναρχου Σεραφείμ[20] връх в Каракамен на ЮИ от Долно Граматиково и на ЮЗ от Горно Граматиково99[3]
Караули Манафи[3] Καραούλι Μαναφη Скопия Σκόπια[20] връх в Каракамен на И от Горно Граматиково (1248 m)[3]
Лапур[3] Λαπούρ Статиотис Στρατιώτης[20] връх в Каракамен на И от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1160,5 m)[3]
Садена[3] Σάδενα Фитемена Φυτεμένα[20] местност на З от Долно Граматиково[3]
Кироса[3] Κυρώσσα Синефиасмени Корифи Συννεφιασμένη Κορυφή[20] връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (911 m)[3]
Вардзар[3] Βαρτζαρ Василикон Βασιλικόν[20] връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково (1076 m)[3]
Пещера[3] Πεστέρα Спилия Σπηλιά[20] връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (932 m)[3]
Бунар[3] Μπουναρι Пигади Πηγάδι[20] връх в Каракамен на С от Долно Граматиково (1242,2 m)[3]
Белово[3] Μπέλωφ Аспро Άσπρο[20] река и връх в Каракамен на СЗ от Долно Граматиково (880 m)[3]
Каркач[3] Καρκατσι Кораколитос Κορακόλιθος[20] връх в Каракамен на С от Долно Граматиково (1029 m)[3]
Узун търла[19] Ούζούν Ταρλάν Макрилакос Μακρυλακκος връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1132 m)[3][19]
Каравели[3] Καραβέλη Каравелис Καραβέλης[20] извор в Каракамен на СИ от Долно Граматиково[3]
Симеса[3] Σημέσα Рематия Ρεματια[20] река в Каракамен на СИ от Долно Граматиково (Ливадица, Голема река), приток на Бела, която е приток на Вода[3]
Тукурдица[3] Τουκουρδίτσα Аграпидея Άγραπηδέα[20] гора в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково[3]
Метеризи[3] Μετερέςΐ Паратиритирион Παρατηρητήριον[20] връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1182 m)[3]
Гола чука[3] Γκόλα Τσούκα Гимни Корифи Γυμνή Κορυφή[20] връх в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково (1271,7 m)[3]
Уран Аргач[3] Ούράν Άργάτς Кокинохорафо Κοκκινοχώραφο[20] местност в Каракамен на СИ от Долно Граматиково и на С от Горно Граматиково[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 917[2] 842[2] 878[2] 613[2] 247[2] 363[2] 317[2] 319[2] 286[2] 230 183

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Граматиково
  • Евтимия Пача Гушева (1924 – 1947), гръцки комунист[21]
  • Маркос Мескос (1935 - 2019), гръцки писател и поет
  • Ташо Гушев (1910 – 1996), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Иван Гудев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, роден в Горно или Долно Граматиково[22]
  • Хрисант I Константинополски (1768 – 1834), цариградски патриарх от 1824 до 1826 година, в селото е издигнат негов паметник.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Πύργος Γραμματικού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
  5. Κάτω Γραμματικό - Άνω Γραμματικό // Βεγορίτιδα Εν Πλω - Πλωτό Καφέ. Архивиран от оригинала на 2020-10-17. Посетен на 4 ноември 2016.
  6. Το χωριού μας // Δημοτικό Σχολείο Κάτω Γραμματικού. Посетен на 4 ноември 2016.
  7. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 301.
  11. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  13. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92
  14. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  15. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  16. Σλαβόφωνοι Μακεδονομάχοι του Κάτω Γραμματικού Ν.Πέλλας[неработеща препратка]
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189 и 840.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  19. а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  20. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  21. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-11-25. Посетен на 2011-09-30.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.