Долно Гюгянци
| Долно Гюгянци Долно Ѓуѓанци | |
| — село — | |
 | |
  Долно Гюгянци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 626 m |
| Население | 174 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Долно Гюгянци в Общомедия | |
Долно Гюгянци (на македонска литературна норма: Долно Ѓуѓанци) e село в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина, част от Община Свети Никола.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от град Свети Никола в северните склонове на планината Манговица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Гюгянци е българско село в Кратовска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Долно Гюгянци брои 280 българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долно Гюгянци (Dolno Ghioughiantzi) се състои от 320 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война 4 души от Гюгянци (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Формата на името на селото е сменено на Гюгянце.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Гюгинци (Dolno Gjuginci) като българско християнско село.[5]
В 1994 година селото има 219, а в 2002 година – 174 жители.[6]
В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Долно Гюгянци (Долно Ѓуѓанци).[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Гюгянци
Моне Лазов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
| ||||||||
