Долно Дряново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долно Дряново
България
Red pog.png
Долно Дряново
Област Благоевград
Red pog.png
Долно Дряново
Общи данни
Население 1 261 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 13,497 km²
Надм. височина 702 m
Пощ. код 2944
Тел. код 07531
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 22616
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Долно Дряново
Садике Летиф
(ГЕРБ)

До̀лно Дря̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Изглед към Долно Дряново.

Село Долно Дряново се намира в полупланински район при средна надморска височина 810 м. Разположено е от двете страни на пътя Гоце Делчев - Сатовча - Доспат. То попада в историко-географската област Чеч.

История[редактиране | edit source]

Край селото е открито селище, съществувало от 5000 години пр.н.е. и тракийско светилище от периода VI-II в.пр.н.е.[1]

Селото помни своите корени от преди 350-400 години, създадено от три малки махали отстоящи на 1-3 км от сегашното положение на селото.

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долно Дряново (Диренова-и бюзюрг, на османски турски: دـيــرنــوﻩﺀ بــزرﻙ[2]) е посочено като село, в което живеят 28 немюсюлмански семейства.[3]

През 19 век Долно Дряново е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Дряново (Dolné-drianovo) е посочено като село с 60 домакинства и 150 жители помаци.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Долно Дряново, 1/2 час на ЮИ от Горно Дряново. Планинско място; същият поминък; има дърводелци. 40 къщи помаци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Долно Дряново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 337 българи-мохамедани[6] в 70 къщи.[7]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Долно Дряново има мюсюлманско мъжко население 196 души, което живее в 60 къщи.[8]

В следствие на Балканските войни, от 480 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 298.[9]

Религии[редактиране | edit source]

Училището, старата и новата джамия в Долно Дряново

Населението изповядва исляма и е изцяло мюсюлманско. В селото има две джамии - едната е на над 500 години и е реставрирана през 2008 г., а другата е построена през 1998 година и в е една от най-големите джамии в Чеча и региона въобще.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Скала с формата на глава - част от праисторическото и антично тракийско светилище край Долно Дряново.

В землището на селото бе открито древно светилище, условно датирано около V-IV век преди новата ера. Светилището се намира на около 2 км източно от селото отдясно на пътя за Сатовча. На територията на светилището се намират три огромни скални човекоподобни глави, както и голям брой каменни изваяния на земноводни - риби, змии, костенурки и др. Всички обекти са добре ориентирани по една от осите изток-запад или север-юг.

Личности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в средата на месец април в село Долно Дряново се провежда празник на общината.

Други[редактиране | edit source]

В Долно Дряново се намира седалището на сдружение „Неврокоп“ с председател Рахим Арнаудов.[11]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Никополис ад Нестум. Други забележителности. // 2008. Посетен на 24 януари 2009.
  2. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 63.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 129-130.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  7. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  8. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  9. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
  10. Авдиков, Али (съставител). Горчиви разкази. Благоевград, Фондация за регионално развитие „Родопи - XXI век“, 2003. с. 27.
  11. Крантева, Даниела. Нов конкурс подготвят от Сдружение “Неврокоп”. // Радио "Фоксу"- Пирин. 15 април 2009.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.