Долно Неволяни
Тази статия е за селото в дем Суровичево. За другото село Неволяни (днес Скопия) в дем Лерин вижте Горно Неволяни.
| Долно Неволяни Βαλτόνερα | |
| — село — | |
  Долно Неволяни  Долно Неволяни  Долно Неволяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 602 m |
| Население | 172 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 75 |
| Телефонен код | 23860 |
Долно Нево̀ляни (на гръцки: Βαλτόνερα, Валт̀онера или Βαλτόνερο, Валтонеро, в превод Блатни води или Блатна вода, до 1928 година Κάτω Νεβόλιανη, Като Неволяни[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра югоизточно от Айтос в близост до източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Неволяни е малко мюсюлманско село. Селото е наричано Долно Неволяни, за да се различава от другото леринско село Неволяни – наричано Горно Неволяни (днес Скопия).
В 1889 година Стефан Веркович пише за Неволяни:
| „ | Село Николян с 50 мохамедански и 10 християнски къщи. Данъкът на мохамеданите е 7250 пиастри, а на християните - 1010 пиастри и отделно инание-аскерие 630 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Неволяни има 150 жители турци и 150 жители цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Неволяни е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 76 къщи.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Долно Неволяни попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неволян (Невољан) има 10 къщи славяни християни и 10 къщи турци.[5] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Неволяни и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция и власи от Епир. В 1928 година селото е чисто бежанско с 54 бежански семейства и 168 души.[6] В същата 1928 година селото е преименувано на Валтонера.[7]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско-влашко“, като понтийският език в него е запазен на средно ниво.[8] До 2011 година Долно Неволяни е част от дем Айтос.
Селото има силогос „Проодос“ (Прогрес) и футболен отбор „Тиела“ (Буря). Църквата в селото е посветена на Св. св. Константин и Елена и съборът е на техния празник - 21 май. Камбаната на църквата е донесена от бежанците от Понт.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Даква Радина | Ντάκβαρα Ντίνα | Валтос | Βάλτος[9] | |
| Янкова Бара | Γιάνγκου Μπάρα | Та хорафа ту Яни | Τά χωράφια τού Γιάννη[9] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 204 жители
- 1920 – 171 жители
- 1928 – 219 жители
- 1940 – 384 жители
- 1951 – 353 жители
- 1961 – 365 жители
- 1971 – 319 жители
- 1981 – 358 жители
- 1991 – 357 жители
- 2001 – 312 жители
- 2011 – 232 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153-154. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
