Долно Сълне
| Долно Сълне Долно Соње | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Долно Сълне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сопище |
| Географска област | Кършияка |
| Надм. височина | 585 m |
| Население | 689 души (2002) |
| Пощенски код | 1054 |
| Долно Сълне в Общомедия | |
Долно Сълне (на македонска литературна норма: Долно Соње, Долно Солње, Долно Слње) е село в община Сопище, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Кършияка в южното подножие на планината Водно.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Сълне е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Сълне е населявано от 410 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Сълне има 504 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долна Сойна (Dln. Sojna) като българско село.[3] На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долно Солне като българско село.[4]
В 1928 година край Долне Солне започва добив на кварцов пясък, който се използва за изрбаботката на стъкло във фабриката за стъкло в Парачин, Сърбия.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 689 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 678 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 2 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Сълне
Сава (Саве) Цветанов, деец на ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[7] и на Дамян Мартинов,[8] убит от младотурците[9]- Стойче Солнянец, български революционер, войвода на ВМОРО[10]
- Починали в Долно Сълне
- Арсо Локвички (1870 – 1923), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042 – Милан Стоjадиновић) – Доклад на Търговско-индустриалната камара в Скопие от 10 януари 1929, с. 14; Доклад на скопския филиал на Народната банка на Югославия – Привредни извештаj. Економско-привредне прилике Jужноj Србиjи за 1930 год. Привредни живот, с. 13.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 127.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Трпета Кузманов Стевковски-Ашиковски (2) // Вечер, 21/08/2018. Посетен на 19 октомври 2020 г.
| |||||||||||
