Домашен акар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Домашен акар
House Dust Mite.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Chelicerata Хелицерови
клас: Arachnida Паякообразни
подклас: Acari Акари
надразред: Acariformes
разред: Sarcoptiformes
подразред: Psoroptidia
надсемейство: Pyroglyphoidea
семейство: Pyroglyphidae
род: Dermatophagoides
вид: D. pteronyssinus
Научно наименование
Уикивидове Dermatophagoides pteronyssinus
(É.L. Trouessart, 1897)

Домашният акар (Dermatophagoides pteronyssinus в Европа и Dermatophagoides ‎farinae в Северна Америка) е малко паякообразно животно, представител на разред Акари, което живее в т.нар. домашен прах в човешките жилища. Счита се за един от най-честите ‎причинители на астма по целия свят.

Описание[редактиране | edit source]

И мъжките, и женските възрастни домашни акари са с кръгла форма, с неясна сегментация на тялото, кремавобели на ‎цвят, с набраздена кутикула. Женските са с приблизителни размери 420 микрометър × 320 ‎‎µm; мъжкият е приблизително 420 µm × 245 µm. Акарите спадат към тип Членестоноги; ‎възрастните имат осем крака, а ларвите – шест.‎

Средният цикъл на живот на мъжкия акар е приблизително 19-30 дни; оплоден женски акар може ‎да живее в продължение на два месеца, като снася яйца през последните 30 дни от живота си.‎

Среда на обитаване[редактиране | edit source]

Праховите акари живеят в съвременните човешки жилища, с подове с килими, с двойни ‎стъкла на прозорците, изолирани срещу влага. Чувстват се най-добре при над 25°C и 75% ‎относителна влажност. Температура над 60°C за период от един час ги убива, също както и ‎замразяване.‎

Акарите живеят практически във всички дюшеци, матраци, килими и спално бельо

Акарите не хапят и не жилят. Хранят се основно с мъртви кожни клетки, предварително смлени ‎от гъбата Aspergillus repens. От човек пада средно 1,5 g мъртва кожа на ден (приблизително ‎‎0,3 - 0,45 kg за година), което е достатъчно да изхрани около един милион акара. ‎Акарите в спалното бельо извличат влага от дишането, потта и слюнката на човека.‎

Астма[редактиране | edit source]

Акарите в домашния прах са един от най-значителните източници на алергени, причиняващи ‎‎алергична астма, хрема, конюнктивит и дерматит. Един от най-важните протеини, ‎провокиращ алергична реакция, е DerP1, храносмилателен ензим, намиращ се в ‎‎екскрементите на акарите.При елементарния храносмилателен тракт на акарите, голяма част от храносмилането се осъществява външно, чрез смесване на хранителни частици с храносмилателни ензими.Този процес се повтаря няколко пъти преди да се приемат окончателно.В рамките на 10 седмици един прахов микроорганизъм произвежда около 2000 екскременти и още повече частично смлени хранителни частици.‎

Мерките за контрол на домашния прах включват:‎

  • Редовно почистване на прах от всички повърхности
  • Замяна на килимите с балатум или ламиниран паркет‎
  • Покриване на дюшеците и възглавниците с непромокаеми калъфи‎
  • Редовно „замразяване“ на плюшените играчки във фризер за един ден‎
  • Намаляване на относителната влажност до 70%, за да се забави развитието на Aspergillus

Въпреки, че тези мерки могат да намалят количеството на акарите в домашния прах, все още ‎нямат успех опитите за тяхното пълно елиминиране.В последните години с успех се ползва пробиотичния препарат "PIP Allergy free" създаден за намаляване общото въздействие на алергени, причинени от прахови микроорганизми. Страдащите от сенна хрема и астма са били ‎успешно подлагани на имунотерапия.‎

Външни препратки[редактиране | edit source]

‎‎