Домашно куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за животното. За растението вижте кученце.

Домашно куче
Karakatschan.jpg
Българско овчарско куче
Природозащитен статут
Опитомен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Eutheria Плацентни
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Canis Кучета
вид: C. lupus Вълк
подвид: C. l. familiaris Куче
Научно наименование
Уикивидове Canis lupus familiaris
Linnaeus 1758
Синоними

Кучетата (Canis lupus familiaris)[1] са средноголеми бозайници, подвид на вълците (Canis lupus), опитомен още от зората на човечеството.

Едни от първите домашни животни, кучетата се използват широко по целия свят и играят важна роля в ранните човешки селища. Така например се смята, че заселването на Америка от хората би било невъзможно без използването на впрегатни кучета за пресичането на Беринговия проток.[2] Благодарение на специфичните им природни особености (остър слух, чувствително обоняние), кучетата се използват и за много други цели, като лов, в пасищното животновъдство, за храна и защита, като домашни любимци. Днес броят на домашните кучета по света се оценява на 400 милиона.[3]

През 15-те хиляди години от опитомяването на кучетата са се обособили няколко регионални групи животни, чиито морфологични белези и поведение са формирани от окръжаващата ги среда и от техните функции. С придобиването на познания в областта на генетиката, хората започват целенасочено да създават породи кучета, приспособени за определени цели. При този процес се формират стотици различни породи, в резултат на което при кучетата се наблюдават повече поведенчески и физически вариации, отколкото при всяки друг сухоземен бозайник.[4] Например височината варира от двадесетина сантиметра при чихуахуа до около 80 сантиметра при ирландския вълкодав, цветът може да бъде от бял през сив до черен и от светлокафяв до тъмнокафяв при голямо разнообразие на шарки, козината може да бъде къса или дълга, рядка до подобна на вълна, права, къдрава или гладка.[5] Породите се различават и по издръжливост, поддаване на дресировка, бързина и други.

Таксономия[редактиране | edit source]

В първоначалната класификация на организмите на Карл Линей от 1758 година домашното куче е класифицирано като Canis familiaris и Canis familiarus domesticus.[6][7] През 1993 година то е прекласифицирано от Смитсъновия институт и Американското дружество на мамалозите като Canis lupus familiaris, подвид на вълка Canis lupus, и днес това е наложеното в научната литература наименование.[7] Убедителни доказателства от етологията, морфологията и молекулярната биология водят до съвременното научно разбиране, че един биологичен вид, вълкът, е общият предшественик на всички породи домашни кучета.[2][8] В същото време времето и механизмът на обособяване на кучетата са предмет на спорове.[2]

Произход и еволюция[редактиране | edit source]

Домашните кучета наследяват сложна социална йерархия и поведение от техните предци вълците. Кучетата са стадни ловци със сложен набор от практики имащ връзка в определянето на позициите на всяко от кучетата в социалната йерархия. Използват различни пози, движевия и други средства за невербална комуникация, които разкриват състоянието на ума.[1] Тези сложни форми на социално познание и комуникация могат да се дължат на тяхната подвижност, игривост и способността да се вмести в човешките домакинствата и социално положение. Тези атрибути способстват кучета да изградят уникална връзка с хората, въпреки че са потенциално опасни хищници на върха на хранителната верига.[2]

Въпреки, че мното от експертите не са съгласни върху голяма част от детайлите касаещи опитомяването на кучето, не може да се отрече факта, че човешкото въздействие е оказало съществено влияние при оформянето на подвида.[2] Малко след опитомяването си кучетата се превръщат в животни, повсеместно разпространени сред човешката популация по цял свят. Предполага се, че кучетата навлизат в Новия свят от Сибир като прекосяват Беринговия проток заедно с човешката миграция. Смята се, че употребата на кучета за впряг се е оказало решаващ фактор при населването на новите континенти от опитомените животни прези около 12 000 години. Кучетата били важна част от живота на Атабаските Северна Америка и са единствените отглеждани от тях опитомени животни. Кучетата са използвани за пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената апахи и навахо допреди 1400 години. Използването на кучета като впрегатни и товарни животни в тези култури често продължава да съществува дори и след въвеждането на коня в Северна Америка.[9]

Днес археолози и биолози са постигнали консенсус в определянето на приблизителната възраст на опитомяване на кучетата.[2][9] Съществуват сигурни доказателства в това, че дивергенцията на генетичните различия между кучета и вълци започва преди около 15 000 години.[10][11][12] Други приемат, че опитомяването е започнало по-рано.[2] Не е известно дали хората насочено са опитомили вълка или линията на кучето не се е отделила еволюционно от тази на вълците, а опитомяването да е ускорило процеса. Последната теза е поддържана от биолозите Реймънд и Лорна Копингър.[3] Според тяхната теория някои вълци са привлечени от поселищата на палеолитното население и тази привързаност е просто еволюционно обусловена.

ДНК доказателства за произхода[редактиране | edit source]

Според ДНК доказателства, прародителите на модерните кучета се отделили от другите видове вълци преди около 100000 години,[13][14] а били опитомени от тези вълци прародители преди около 15000 години. [15] Това датиране прави кучетата едни от първите видове, които са опитомени от хората.

Има доказателства, че кучетата първо са били опитомени в Източна Азия,[16] най-вероятно Китай, а някои от хората навлезли в Северна Америка са взели кучета с тях от Азия.[16]

При мигрирането на хората, с тях мигрирали и разнообразни породи кучета. Неолитната революция и последвалата урбанизация водят то увеличаване популацията на кучета и нараснала нужда от специализация. Тези обстоятелства са предпоставка за селективно отглеждане с цел получаване на специализирани работни и домашни кучета.

Анатомия и физиология[редактиране | edit source]

Скелет[редактиране | edit source]

Зъбната формула на домашното куче е:

\frac{3(3).1(1).4(3).2}{3(3).1(1).4(3).3}= 42 (28) Тялото на кучето е тяло на хищник ловец-издължено и силно, с дълги крайници и здрави челюсти.

Козина[редактиране | edit source]

Домашните кучета често притежават остатъци от противоположни оттенъци, което е често срещанa естественa камуфлажна шарка. Общата теория за противоположните оттенъци е, че животно осветено отгоре ще изглежда с по-светла горна половина и по-тъмна долна половина, където обикновено е със своя естествен оттенък. Това е шарка, която хищниците могат да се научат да търсят. Животно с противоположна шарка ще бъде с тъмно оцветена горна козина и светло оцветена козина отдолу. Това намалява видимостта на животното. Един остатък от тази шарка се намира в много породи под формата на светло петно, ивица или „звезда“ от бяла козина на гърдите или долната част на тялото. Козината на различни породи изисква различни грижи.

Сетива[редактиране | edit source]

Зрение[редактиране | edit source]

Много кучета, като този американски воден шпаньол, са със занижен или променен ловен инстинкт, за да служат по-добре на човек.

Като повечето бозайници кучетата са дихроматични и имат цветно зрение еквивалентно на нарушено цветозрение червено-зелено при хората.[17][18]

Различните породи кучета имат различна форма и размер на очите, а имат и различна конфигурация на ретината. [19] Кучетата с дълги носове имат високочувствителна област от ретината („visual streak“), която се простира по дължината на ретината и им придава много широко поле на зрение, докато тези с къси носове имат „area centralis“ — централна област с до три пъти по-голяма чувствителност на нервните окончания отколкото „visual streak“ — давайки им детайлно зрение приличащо на човешкото.

Някои породи имат поле на зрение до 270° (сравнено с 180° при хората), въпреки че породите с широки глави и къси носове имат много по-малко поле, достигащо 180°.

Слух[редактиране | edit source]

Кучетата могат да разпознават звуци с ниска честота 16 до 20 Hz (за сравнение при хората е 20 до 70 херца) и висока честота над 45 kHz [20] (при хората 13 до 20 kHz), [18] а в допълнение на това могат да движат ушите си, което им помага бързо да локализират източника на звук. Осемнадесет и повече мускула могат да накланят, завъртат и повдигат или свалят кучешкото ухо. Кучето може да идентифицира източника на звук много по-бързо отколкото човек и да чуе звук на четири пъти по-голямо разстояние, отколкото би могъл човек. Кучетата с естествена форма на ухото по принцип чуват по-добре от тези с клепнали уши, каквито са ушите на много от домашните видове.

Обоняние[редактиране | edit source]

Кучетата имат близо 220 милиона обонятелни клетки на площ от приблизително площта на носна кърпичка (сравнено с 5 милиона на площ от пощенска марка при хората). Някои породи са селективно размножавани за много по-добро обоняние, дори и от кучешките си събратя. Каква информация всъщност получава кучето, когато души, не е добре разучено; отначало дебатирано, сега се е наложило мнението, че кучетата различават два различни типа миризми при следене, миризма във въздуха от човек или обект преминал наскоро, и миризмата на почвата, която не се променя за много по-дълго време. Характеристиките и поведението на тези два типа дири изглеждат различни, въздушната диря бивайки прекъсната на много места, но не замаскирана от други миризми, докато миризмата на почвата остава относително постоянна при внимателно и повторно търсене от кучето, но пък много по-податлива на „замърсяване“ с други миризми! При всеки случай, треньорите на кучета са установили, че е невъзможно да се дресира куче да следи по-добре, отколкото то го прави естествено. Вместо това задачата е да се мотивира правилно и да се дресира да поддържа вниманието си върху една единствена следа и да игнорира всички останали, които иначе биха изглеждали по-интересни за едно недресирано куче. Едно напрегнато търсене на диря, например при търсене на кораб за контрабанда, може да бъде много изтощително за кучето, и кучето трябва да бъде мотивирано да продължи тази трудна задача за дълъг период от време.

Метаболизъм при бягане[редактиране | edit source]

Кучетата могат да генерират голямо количество енергия за кратък период от време. Кучешкото сърце и бели дробове са по-големи в сравнение с всекидневните нужди на тялото. Кучето също има сравнително повече червени кръвни телца в сравнение с човека. През повечето време кучето пази тези допълнителни кръвни телца в далака си. Когато животното се окаже в ситуация, в която е нужен пълния му метаболизъм, като например игра или боричкане с други кучета, допълнителните кръвни телца се освобождават в кръвта. Големите сърце и бели дробове вече ще работят с пълен капацитет и кучето ще има подобрена възможност за аеробна дейност. Тази дейност ще генерира вътрешна топлина. Кучетата, бидейки покрити с козина, имат ограничена възможност за охлаждане. След кратко време животното трябва или да спре атлетичните действия, или рискува да нарани себе си като прегрее. Човек лесно може да наблюдава този пример на интензивна активност последвана от периоди на почивка при кутретата. По време на фазата на почивка далакът събира червени кръвни клетки и животното може да диша интензивно, за да се охлади.

Хранене[редактиране | edit source]

Има два варианта за хранене на кучето:домашно приготвена храна или промишлено произведена, под формата на гранули, консерви или паучове.

В зависимост от възрастта си, кученцата трябва да се храня до три пъти на ден в определено време. Кучето трябва да има постоянен достъп до чиста питейна вода. Брой хранения дневно в зависимост от размера на кучето: Дребни породи до 4 месеца-3 хранения; от 4 до 10 месеца-2 храненич; Средни породи до 6 месеца-3 хранения; от 6 до 12 месеца-2 хранения; Едри и Гигантски породи до 6 месеца-3 хранения;от 6 до 15 месеца-2 хранения

Размножаване[редактиране | edit source]

Половата активност при кучетата започва между шестия и осми месец и продължава до десетата и в редки случай до дванадесет годишна възраст.Кучето има два цикъла на размножителна активност в една календарна година.Периодът, през време на който половата система на женското животно се подготвя за оплождане, се характеризира с набъбване (увеличаване обема) на външните полови органи (известен като разгоненост). Периодът на разгоненост продължава от четири до петнадесет дни. В него се включва и времето, през което женското животно може да е заплодено. Това продължава от четвъртия до осмия ден. От 3 до 5-ия ден след започване на този период става отделянето на яйцеклетките от яйчника.При чифтосването на кучетата мъжкият не може да се раздели с женската веднага след спермоотделянето. Тази фаза е известна като “заклещване” и може да продължи 20 - 30 минути и дори до 1 час. През време на заклещването, кучетата не трябва да се безпокоят или да се разделят насилствено. Бременността на кучката продължава от 58 до 62 и в редки случаи до 65 дни. Кучката кърми малките от 35 до 50 дни.

Болести и смъртност[редактиране | edit source]

Етология[редактиране | edit source]

Кучетата са много социални животни, но техния личен характер и поведение могат да варират както с породата им така и с начина, по който се третират от стопаните си. Не е рядкост кучетата да нападат хора или други животни; това обаче в повечето случаи се дължи на неправилно отглеждане от страна на стопанина.

Интелигентност[редактиране | edit source]

Много кучета могат да бъдат дресирани да изпълняват сръчно задачи, които не са присъщи за кучешките навици, като например в това състезание за кучешка ловкост.

Кучетата се ценят за тяхната интелигентност, която се изразява различно при различните породи и индивиди. Например, граничарските колита са известни със способността си да заучават команди, докато други породи могат да не бъдат толкова мотивирани да се подчиняват, но вместо това пък да изразяват интелигентността си чрез измисляне на остроумни начини за крадене на храна и избягване от двора. Бидейки високо адаптивни животни, кучетата са се научили да изпълняват множество задачи, изисквани им от човека през поколенията. Кучетата изпълняват много роли из цялото земно кълбо. Те са незаменими в сфери като търсене и спасяване; ред и сигурност (включително кучета за атакуване, търсене на миризми и следене); охрана на животни, хора и имущество; помощ за пастири; кучешки впрягове за арктически експедиции; водачи на слепи и помощници на глухи хора; помощници при лов, както и много други роли на които могат да бъдат дресирани. На повечето кучета рядко им се налага да се справят с комплексни задачи и е малко вероятно да се научат на относително сложни дейности (като отваряне на врати) без допълнителна помощ. Някои кучета (като кучетата водачи на слепи хора) са специално дресирани да разпознават и избягват опасни ситуации.

Едно куче достига интелигентостта на двегодишно дете. Средно кучетата могат да разберат 150 думи или жестове. Представители на най-умните породи разпознават 250 думи — колкото 2,5-годишно дете.

Оценка на кучешкия интелект[редактиране | edit source]

Значението на думата „интелект“ като цяло трудно може да се дефинира, и то не само във връзка с кучетата. Някои тестове измерват възможността за решаване на проблеми, а други тестват възможността да се учи в сравнение с други на същата възраст. Дефинирането на това понятие за кучетата също е толкова трудно. Твърде вероятно е кучетата да нямат възможност обмислят дадено действие, за да решат проблем.

Например, възможността да се учи бързо може да бъде знак за интелигентност. Обратно, това може да бъде интерпретирано като знак за желание да се угоди. При това някои кучета, които нямат желание да учат бързо, имат други таланти. Пример за това са породи, които не са особено заинтересовани да угодят на собственика си (например сибирските хъски). Хъскитата са увлечени с безчетните възможности за бягство от дворове, улавяне на малки животни, а често и измислянето на множество техни си находчиви начини за правене и на двете.

Кучетата водачи пък е нужно да бъдат покорни при всякакви положения. Това означава, че те трябва да научат огромен брой команди, да разбират как да действат в многообразие от ситуации, и да разпознават заплахи за техния стопанин, някои от които кучето може никога преди това да не е срещало.

Много собственици на породи кучета-пастири вярват, че породи като Куваж или Голям Пиреней не са лесно дресируеми поради упорития си нрав, който им пречи да забележат целта на команди като „седни“ или „легни“. Фоксерите също могат да бъдат причислени към този тип. Тези кучета са отглеждани да имат по-голям стаден манталитет с другите кучета и по-малко доверие на директните команди на стопанина. Докато те може би нямат същия вид интелигентност като колитата, те не са оглеждани с цел научаване и отговаряне на команди, а по-скоро да мислят за себе си докато се дебне дивеча. Кучето е най-добрият приятел на човека.

Кучетата и хората[редактиране | edit source]

Връзката между кучето и човека е древна като самото човечество. След последната ледникова епоха, нашите прадеди започнали да опитомяват вълчета, които постепенно приели хората като приятели. Оттогава до днес са създадени над 300 различни породи кучета. Едни от тях се използват за пазачи — ротвайлер, боксер, немска овчарка, дог. Санбернарите спасяват хора, затрупани от лавини. Нюфаундлендът е воден спасител. Ретривърите и немските овчарки са кучета-водачи за незрящите. Сетерът, гончето, риджбекът, кокерът, кръвоследникът и пр. са верни помощници на ловците. Полицейските кучета — немски овчарки, ротвайлери — откриват наркотици, помагат за залавянето на престъпника. Хъскитата и аляските мейлмути теглят шейните, които са единственото превозно средство в северните части на Аляска и Канада. Колитата пазят стадата овце от набезите на вълците. Също така кучетата са мили домашни животни и любимци на децата. Създадени са клубове за отделните породи навсякъде по света.

Използване в стопанството[редактиране | edit source]

Те са „кучета-пазачи“, „служебни кучета“ „ловни кучета“ и „салонни кучета“. Изключителен принос имат в разпознаването на товари, съдържащи наркотици и други забранени вещества.

Бойни кучета, които могат да се опрат на вълк при борба, са: кангал, шарпланинец, алабай (средноазиатска овчарка), акбаш, ирландски вълкодав,ротвайлер, родезийски риджбек, дого аржентино, каракачанка, кавказка овчарка и (добре трениран) питбул. Всички кучета обаче трябва да са тренирани.

Кучетата се хранят с месо и всякаква друга храна.

Домашни любимци[редактиране | edit source]

Рискове и опасности[редактиране | edit source]

Независимо, че са опитомени от човека, кучетата могат да нападнат всеки от нас, включително и самия си собственик. Не на последно място е рискът от заболявания при човека причинени от кучето като техен носител. Опасност за здравето в различна степен причиняват: дерматофитите (кожни гъбички); Някои кръгли глисти; тении; лептоспироза; бяс и мн. др. Опасност съществува и от паразитите (бълхи) пренасяни от кучето.

В културата[редактиране | edit source]

Породи[редактиране | edit source]

Многобройно е изобилието от породи. Всички се отличават със свои собствени характеристики. Популярни са следните породи: Английски сетер, Афганистанска хрътка, Басет, Боксер, Булдог, Бигъл, Бернски зененхунд, Голдън ретрийвър, Грьонедел, Гренладско куче, Дакел, Далматинец, Доберман, Доберман-пинчер, Дог, Ердел териер, Италианска хрътка, Йоркширски териер, Коли, Крамбамбули, Кинг Чарлс шпаньол, Кокер-шпаньол, Лъвско куче, Лабрадор ретривър, Мини пинчер, Мини шнауцер, Мини пудел, Мопс, Московска стражевая, Малиноа, Немска овчарка, Немски дог, Немски боксер, Нюфаундленд, Овернски брак, Папийон, Пекинез, Пудел, Ротвайлер, Сетер, Санбернар, Салуки, Сибирско хъски, Самоед, Териер, Уипет, Хъски, Хрътка, Чау-чау и Чихуахуа. От своя страна породите се обединяват в групи, които имат подобни белези (шпиц) или се използват за еднаква работа (ловни кучета).

По размер и по външен вид кучетата от различни породи се различават много помежду си. Кучето е сред първите опитомени и одомашнени животни.

Вижте също: Категория:Породи кучета

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Dewey, T и др. Canis lupus familiaris. // Animal Diversity Web, 2002. Посетен на 18 декември 2010.
  2. а б в г д е ж ((en)) Miklosi, Adam. Dog Behaviour, Evolution, and Cognition. Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-929585-9. DOI:10.1093/acprof:oso/9780199295852.001.0001.
  3. а б ((en)) Coppinger, Ray. Dogs: a Startling New Understanding of Canine Origin, Behavior and Evolution. New York, Scribner, 2001. ISBN 0684855305. с. 352.
  4. ((en)) Spady, TC и др. Canine behavioral genetics: pointing out the phenotypes and herding up the genes. // American Journal of Human Genetics 82 (1). January 2008. DOI:10.1016/j.ajhg.2007.12.001. с. 10–18.
  5. ((en))  The Complete dog book: the photograph, history, and official standard of every breed admitted to AKC registration, and the selection, training, breeding, care, andfeeding of pure-bred dogs. New York, N.Y, Howell Book House, 1992. ISBN 0-87605-464-5.
  6. ((la)) Linnaeus, Carolus. Systema naturae per regna tria naturae:secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis.. 10th. Holmiae (Laurentii Salvii), 1758. с. 38. Посетен на 8 септември 2008.
  7. а б ((en))  Canis familiarus domesticus. // ITIS, 2010. Посетен на 18 декември 2010.
  8. ((en)) Serpell, James. The domestic dog: its evolution, behaviour, and interactions with people. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 1995. ISBN 0-521-42537-9.
  9. а б ((en)) Derr, Mark. A dogs history of America. North Point Press, 2004.
  10. ((en)) Lindblad-Toh, K и др. Genome sequence, comparative analysis and haplotype structure of the domestic dog. // Nature 438 (7069). December 2005. DOI:10.1038/nature04338. с. 803–819.
  11. ((en)) Fiennes, Alice и др. The natural history of the dog. London, Weidenfeld & Nicolson, 1968. ISBN 0-297-76455-1.
  12. Savolainen, P и др. Genetic evidence for an East Asian origin of domestic dogs. // Science 298 (5598). November 2002. DOI:10.1126/science.1073906. с. 1610–1613.
  13. ((en)) Vila, Carles и др. Multiple and ancient origins of the domestic dog. // Science 276. 1997-01-30; accepted 1997-04-14. с. 1687-1689.
  14. ((en)) Kerstin, Lindblad-Toh и др. Genome sequence, comparative analysis and haplotype structure of the domestic dog. // Nature 438. 2005-12-08. с. 803-819.
  15. ((en)) McGourty, Christine. Origin of dogs traced. // BBC News, 2002-11-22. Посетен на 29 ноември 2006.
  16. а б ((en)) Savolainen, Peter и др. Genetic Evidence for an East Asian Origin of Domestic Dogs. // Science 298 (5598). 2002-11-22. DOI:10.1126/science.1073906. с. 1610-1613.
  17. ((en)) A&E Television Networks. Big Dogs, Little Dogs: The companion volume to the A&E special presentation. A Lookout Book, GT Publishing, 1998. ISBN 1-57719-353-9.
  18. а б ((en)) Alderton, David. The Dog. Chartwell Books, 1984. ISBN 0-89009-786-0.
  19. ((en)) Newby, Jonica и др. Catalyst: Dogs' Eyes. // Australian Broadcasting Corporation, 2003-09-25. Посетен на 26 ноември 2006.
  20. ((en)) Strain, George M. How Well Do Dogs and Other Animals Hear?. // Deafness in Dogs & Cats. Louisiana State University, 2010. Посетен на 18 декември 2010.