Доменико Кришито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доменико Кришито
Лична информация
ПрякорМимо
Роден30 декември 1986 г. (37 г.)
Ръст183 см
ПостЛяв бек
Настоящ отбор
Отбор Дженоа
Номер4
Юношески отбори
2002–2004
2004–2006
Дженоа
Ювентус
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2003
2006–2009
2006–2007
2008–2009
2009–2011
2011–2018
2018–2022
2022–2023
2023–
Дженоа
Ювентус
Дженоа *
Дженоа *
Дженоа
Зенит
Дженоа
Торонто
Дженоа
1
8
36
51
65
220
104
15
14
(0)
(0)
(4)
(3)
(2)
(20)
(19)
(1)
(0)
Национален отбор²
2003
2004
2004–2005
2005–2006
2006–2009
2009–
Италия до 17 г.
Италия до 18 г.
Италия до 19 г.
Италия до 20 г.
Италия до 21 г.
Италия
5
5
6
4
26
21
(0)
(0)
(1)
(1)
(1)
(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 6 декември 2013.
2. Информацията е актуална към 15 ноември 2013.
* Играе под наем в посочения отбор.
Доменико Кришито в Общомедия

Доменико Кришито (на италиански: Domenico Criscito) е италиански футболист. Започва кариерата си като централен защитник, но играе предимно като ляв бек.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 декември 1986 г. в Черкола. Кришито започва да тренира футбол далеч от дома в Генуа в Северна Италия. Още като играч на юношеския той дебютира за мъжкия отбор в Серия Б през 2003 г. През 2004 г. Ювентус откупува 50% от правата на футболиста за 950 000 евро (500 000 евро и 50% от правата на Антонио Ночерино).[1] Първоначално Кришито играе в Примаверата на Ювентус (юношеския тобор) заедно с колегите си от младежкия национален отбор Клаудио Маркизио, Паоло Де Челие и Себастиан Джовинко и през 2006 г. печелят Кампеонато Примавера. През следващия сезон той е върнат под наем в Дженоа, където успява да се наложи в мъжкия отбор и се превръща в един от най-добрите млади италиански защитници. През януари 2007 г. Ювентус откупува и останалите 50% от правата му за 7,5 милиона евро (5,25 милиона и 50% от правата на Андреа Масиело и Абдулай Конко).[2] Кришито дебютира за Ювентус в Серия А на 25 август същата година, но заради слабото си представяне в мача срещу Рома и превъзходната форма на Никола Легроталие и Джорджо Киелини не успява да се пребори за титулярното място. През лятото на 2008 г. Кришито отново отива под наем в Дженоа, който вече е в Серия А. През 2009 г. е обявено, че Кришито остава в Дженуа, като този път родният му отбор откупува 50% от правата му за 5,5 милиона евро.[3] На 25 юни 2010 г. Ювентус обябява, че са продадени и другите 50% от правата за 6 милиона евро.[4] От юни 2011 играе за Зенит, след като отхвърля оферти от Наполи и Интер. Картотекиран е на 1 август, като получава номер 4.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 и 2009 г., Кришито участва на Европейското първенство за младежи, а през 2008 г. - на Олимпийските игри в Пекин. На 12 август 2009 г. той дебютира за мъжкия отбор на Италия. На Световното първенство през 2010 г., Кришито започва титуляр във всичките три мача на Италия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reports and Financial Statements at 30 June 2005 // Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 2010-07-17.
  2. Agreements with Genoa C.F.C. S.p.A. // Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 2010-07-17.
  3. Criscito al Genoa anche la prossima stagione[неработеща препратка]
  4. Agreements with Genoa C.F.C. S.p.A. // Архивиран от оригинала на 2013-12-28. Посетен на 2010-07-17.