Домовик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Домашно духче

Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.

Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гозба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.

Домовика помагал на хората в къщата ако те са добро семейство, наглеждал децата и стопанството им, когато стопаните на дома започвали спор или предстояла конфликтна ситуация, домовика започвал да чупи или да бута предмети в къщата, за да престанат. Той е същество, което обича семейния уют и комфорт, ако стопаните на дома са лоши и той е лош с тях. Наказва ги със болест, смърт, а някой път докато те спят той сяда отгоре им и ги души. В такива ситуации хората питат "добро или зло", а той отговарял. Доста често отговорът е "зло". Обичал да се шегува с обитателите на дома, да крие вещите им и се забавлявал докато те ги търсят. Когато предстои да се случи някоя беда в дома, домовика започва да вие или да създава суматоха около себе си, кара кучетата да лаят непрестанно, падат предмети, нощтно време се чуват стонове и необичайни звуци. А ако се задава някое радостно събитие, се чуват мелодии, цъфтят цветята, атмосферата е приятна и жизнерадостна.

Вярвало се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.

Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ - 2000. София, 1993. с. 121 - 124.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]