Домуздере
| Домуздере Νίψα | |
  Домуздере  Домуздере  Домуздере | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Дедеагач |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 166 m |
| Население | 466 души (2001) |
Домуздере или Домуз дере или Януздере или Юнусдере (на гръцки: Νίψα, Нипса) е село в Република Гърция, дем Дедеагач, област Източна Македония и Тракия с 466 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историческата област Западна Тракия на севроизточно от град Дедеагач (Александруполи) в южното подножие на ниската планина Пеперуда (Вуна Евру).
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Домуз дере (Domouz-déré) е посочено като село с 230 домакинства и 1100 жители българи.[1]
Според Анастас Разбойников в 1830 година Домуздере наброява 215 български къщи, в 1878 - 230, в 1912 – 256, а в 1920 – 201.[2]
При избухването на Балканската война през 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Домуздере има 200 екзархийски български семейства.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Домуздере
Бойко Ружев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 1 рота на 11 сярска дружина[5]- Бойко Чавдаров (1880 – 1908), революционер от ВМОРО
- Георги Гебешев (? – 1923), български революционер, войвода на ВТРО, загинал в сражение с гръцки войски на 29 август 1923 година[6]
- Иван Георгиев Гебешев (1915 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на БКП в Харманли[7]
- Кръсто Ружев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, бакалин, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[5]
- Никола Янков Гарев (1916 – 1944), комунистически деец, сътрудник на ОК на РМС в Хасково[7]
- Стойко Н. Паскалев (Стайко, Станойко, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, обущар, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912[8]
- Починали в Домуздере
- Димитър Константинов – Елеза или Мутото (1881 – 1906), български революционер от ВМОРО родом от Свиленград, четник при Тане Николов и Бойко Чавдаров в Беломорска Тракия[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 66 – 67.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 597.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
- ↑ а б Списък на убити партизани
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41, 69.