Дон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дон.

Дон
Don River near Kalininsky.jpg
Река Дон при село Калинински, Ростовска област
Donrivermap.png
Водосборен басейн
Общи сведения
Местоположение Русия, Украйна
Дължина 1 870 km
Водосборен басейн 425 600 km²
Отток 935 m³/s
Начало
Място град Новомосковск, Тулска област, Русия
Координати 54°01′14.88″ с. ш. 38°16′36.12″ и. д. / 54.0208° с. ш. 38.2767° и. д.
Надм. височина 180 m
Устие
Място Таганрогски залив, Азовско море
Координати 47°05′11.04″ с. ш. 39°14′18.96″ и. д. / 47.0864° с. ш. 39.2386° и. д.
Дон в Общомедия

Дон (при древните гърци Гиргис, Танаис, Тан на старогръцки: Τάναις, на латински: Tanais, в средновековието Голям Дон) е една от най-големите реки в Русия. Тя извира близо до Тула, на югоизток от Москва, и тече около 1870 км, докато стигне Азовско море и се влее в него чрез естуар. В началото си реката тече на югоизток, към Воронеж, а след това на югозапад към устието си. Най-важният град, разположен на реката, е Ростов на Дон, а основният ѝ приток е река Донец. В най-източната си точка река Дон тече близо до Волга, а Волго-Донският канал (дължината му е около 105 км), който свързва двете реки, е важен воден път.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Името на реката има индоирански корен, от dānu-: на авестийски: dānu - река, древноиндийски: dānu - капки, роса, сълзлива течност.[1][2]

Руското наименование на реката произлиза от скитската дума „dānu“. Осетинският език, като наследник на аланския съдържа корена на думата don (река, вода).

В Осетия, която е малка част от историческа Алания, днес повечето реки носят окончанието „дон“ - Ардон, Фиагдон, Урсдон, Кармадон. Сходни по наименование са също реките Днепър, Днестър, Донец (и вероятно Дунав), които имат скитска етимология,[3] тъй като те са в области, населявани от скитите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дон // Етимологичен речник на руски език, Макс Фасмер
  2. Василий Абаев, Историко-етимологичен речник на осетинския език. Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366—367.
  3. Алани - раздел Скитско-сарматски названия в съвременна Европа; за река Дунав, други известни етимологии, по-специално келтски (J.P. Mallory and D.Q. Adams. The Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997: 486).