Доналд Уиникът
| Доналд Уиникът | |
| Роден | 7 април 1896 Плимут Англия |
|---|---|
| Починал: | 28 януари 1971 (на 74 г.) Лондон Англия |
| Гражданство | английско |
| Известен с | преходен обект, истинска и лъжлива същност |
Доналд Удс Уиникът (на английски: Donald Woods Winnicott) е известен английски лекар педиатър и психоаналитик, който е особено влиятелен в областта на теория на обектните отношения. Той е също така известен с идеята му за преходен обект и истинската и лъжлива същност. Думата му и авторитетът му са такива, че името му се споменава заедно с това на Фройд.
Той е бил водещ член на Независимата група на Британското психоаналитично общество и е бил близък сътрудник на Марион Милнър.[1] Написва няколко книги, включително Игра и реалност,[2] и над 200 публикации.[3]
Уиникът е започнал работата си като педиатър в детска болница. В средата на 30-те години на миналия век той се посвещава на детската психиатрия и проблемите във взаимоотношенията между бебето и майката.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Уиникът е роден в Плимут, Девън в семейството на сър Джон Фредерик Уиникът, търговец, който получава титлата си през 1924 година след като два пъти става кмет на Плимут[4] и неговата жена Елизабет Марта (Удс) Уиникът.
Семейството живее щастливо и добра, но зад фасадата Уиникът се вижда като потискан от майка си, която е склонна към депресия, както и от двете си сестри и бавачката.[1] Той говори за 'ранните си детски преживявания в опита си да оправи "живота си" чрез поддържането на живота на майка си'.[5] Влиянието на баща му е на свободомислещ предприемач, който окуражава творчеството на сина си. Уиникът описва себе си като тревожен юноша, реагиращ срещу самоограничената си "доброта", придобита от опита да успокои мрачните настроения на майка му.[6] Тези семена на самоосъзнатост стават основата на интереса му в работата с проблемни млади хора.
Кариера [редактиране]
Завършва медицина през 1920 година, а през 1923 година става лекар в детската болница Падингтън Грийн в Лондон, където работи 40 години. Същата година се жени за Алис Тайлър. Отново през 1923 година започва десетгодишна психоанализа с Джеймс Стрейчи, а през 1927 година и обучение като кандидат за психоаналитик. През 1936 година започва втора анализа с Джоан Ривиер.
Известността на Уиникът расте по време на Спорните дискусии в Британското психоаналитично общество по време на Втората световна война. Тогава се основават три отделни групи: Анафройдисти, Клайнианци и Средна група, по-късно наречена Независима група. Към последната принадлежи и Уиникът заедно с Роналд Фейърбърн, Майкъл Балинт, Масуд Хан, Джон Боулби, Марион Милнър и Маргарет Литъл. Уиникът е обучаван от Мелани Клайн, но остава независим в мисленето по време на кариерата си, допринасяйки с оригинални идеи, които поставят ударение на важността на играта в психологическото развитие.
Книги [редактиране]
- „Детето, семейството и вътрешния свят“
- „Малките деца и техните майки“
- „Игра и реалност“, Изд. Лик, София, 1999, ISBN 954-607-241-9
- „От педиатрия към психоанализа“
Източници [редактиране]
- ↑ а б Rodman, F. Robert. Winnicott: Life and work. Perseus, 2003. ISBN 0738203971.
- ↑ D. W. Winnicott, Playing and Reality (Penguin 1971)
- ↑ Shapiro, Edward R.. Images in Psychiatry: Donald W. Winnicott, 1896–1971. // Американски журнал по психиатрия 155 (3). Американска психиатрична асоциация, март 1998. с. 421.
- ↑ Sir John Frederick Winnicott, Encyclopaedia of Plymouth History, accessed April 29, 2009.
- ↑ Rosalind Minsky, Psychoanalysis and Gender (1996) p. 134
- ↑ Roazen, Paul. The Historiography of Psychoanalysis. Transaction, 2001. ISBN 0765800195.
Външни препратки [редактиране]
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
