Доналд Уиникът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доналд Уиникът
Роден
Починал
28 януари 1971 (на 74 г.)
Гражданство английско
Известен с преходен обект, истинска и лъжлива същност

Доналд Удс Уиникът (на английски: Donald Woods Winnicott) е известен английски лекар педиатър и психоаналитик, който е особено влиятелен в областта на теория на обектните отношения. Той е също така известен с идеята му за преходен обект и истинската и лъжлива същност. Думата му и авторитетът му са такива, че името му се споменава заедно с това на Фройд.

Той е бил водещ член на Независимата група на Британското психоаналитично общество и е бил близък сътрудник на Марион Милнър.[1] Написва няколко книги, включително Игра и реалност,[2] и над 200 публикации.[3]

Уиникът е започнал работата си като педиатър в детска болница. В средата на 30-те години на миналия век той се посвещава на детската психиатрия и проблемите във взаимоотношенията между бебето и майката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уиникът е роден в Плимут, Девън в семейството на сър Джон Фредерик Уиникът, търговец, който получава титлата си през 1924 година след като два пъти става кмет на Плимут[4] и неговата жена Елизабет Марта (Удс) Уиникът.

Семейството живее щастливо и добра, но зад фасадата Уиникът се вижда като потискан от майка си, която е склонна към депресия, както и от двете си сестри и бавачката.[1] Той говори за 'ранните си детски преживявания в опита си да оправи "живота си" чрез поддържането на живота на майка си'.[5] Влиянието на баща му е на свободомислещ предприемач, който окуражава творчеството на сина си. Уиникът описва себе си като тревожен юноша, реагиращ срещу самоограничената си "доброта", придобита от опита да успокои мрачните настроения на майка му.[6] Тези семена на самоосъзнатост стават основата на интереса му в работата с проблемни млади хора.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва медицина през 1920 година, а през 1923 година става лекар в детската болница Падингтън Грийн в Лондон, където работи 40 години. Същата година се жени за Алис Тайлър. Отново през 1923 година започва десетгодишна психоанализа с Джеймс Стрейчи, а през 1927 година и обучение като кандидат за психоаналитик. През 1936 година започва втора анализа с Джоан Ривиер.

Известността на Уиникът расте по време на Спорните дискусии в Британското психоаналитично общество по време на Втората световна война. Тогава се основават три отделни групи: Анафройдисти, Клайнианци и Средна група, по-късно наречена Независима група. Към последната принадлежи и Уиникът заедно с Роналд Фейърбърн, Майкъл Балинт, Масуд Хан, Джон Боулби, Марион Милнър и Маргарет Литъл. Уиникът е обучаван от Мелани Клайн, но остава независим в мисленето по време на кариерата си, допринасяйки с оригинални идеи, които поставят ударение на важността на играта в психологическото развитие.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Детето, семейството и вътрешния свят“
  • „Малките деца и техните майки“
  • „Игра и реалност“, Изд. Лик, София, 1999, ISBN 954-607-241-9
  • „От педиатрия към психоанализа“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Rodman, F. Robert. Winnicott: Life and work. Perseus, 2003. ISBN 0738203971.
  2. D. W. Winnicott, Playing and Reality (Penguin 1971)
  3. Shapiro, Edward R.. Images in Psychiatry: Donald W. Winnicott, 1896–1971. // Американски журнал по психиатрия 155 (3). Американска психиатрична асоциация, март 1998. с. 421.
  4. Sir John Frederick Winnicott, Encyclopaedia of Plymouth History, accessed April 29, 2009.
  5. Rosalind Minsky, Psychoanalysis and Gender (1996) p. 134
  6. Roazen, Paul. The Historiography of Psychoanalysis. Transaction, 2001. ISBN 0765800195.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.