Дончо Дончев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Дончо Дончев.

Дончо Дончев
български писател
Роден
Починал
2013 г. (87 г.)

Дончо Семов Дончев е български писател, журналист и офицер (полковник).

Роден на 23 август 1925 г. в село Микре, Ловешка област.[1]

Завършва школа за запасни офицери, военен картографски курс, Военнополитическата академия през 1952 г. и висш офицерски курс по Гражданска отбрана в Москва през 1975 г.[1]

Редактор е на седмичен военен вестник (1957 – 1959), кореспондент на в. „Народна армия“ (1959 – 1969, 1971 – 1973), главен редактор на сп. „Гражданска отбрана“ (1973 – 1983) и редактор на сп. „Родознание“ (1990 – 1994).[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Братя по оръжие. С., 1958 (очерци);[3]
  • Изкуството на командуваш. С., 1970 (автор и съставител);
  • Златни правила. С., 1971 (очерк за кап. Иван Иванов);[4]
  • Героите са около нас. С., 1972 (очерци);[5]
  • Поле на честта. С., 1972;[6]
  • Страници от зона „Мълчание“. С., 1992 (за четата на Георги Попов);
  • Историческа памет за род и роден край. С., 2000, т. I ISBN 954-445-727-5;[7]
  • Микренските ботевци. С., 2000, (като т. II от поредицата "Историческа памет…)[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, Петър. Български историци биографично-библиографски справочник. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 9789543221493. с. 429. (на български)