Дончо Цончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дончо Цончев
Роден 27 юли 1933 г.(1933-07-27)
Починал 22 юли 2010 г. (на 76 г.)
Националност българин
Жанр проза, публицистика, кино
Дебютни работи разказът "Боровинки"

Повлиян от
Съпруга Снежана Капитанска
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).

Живее в София и Нови хан.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Цончев е женен за Снежана Капитанска, имат син Стефан, дъщеря Ангелина и петима внуци. [1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. [2] и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г. [2]

Депутат в 40 Народно събрание (2005-2009).

През 2004 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 г. - "Боровинки"
  • 1966 г. — „Мъже без вратовръзки“
  • 1971 г. — „Опасни типове“
  • 1976 г. — „Принцовете“
  • 1982-1986 — трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. — „Това и онова
  • 1983 г. — „Нямаше как"
  • 1983 г. — „Хадайет"
  • 1983 г. — „Хубав мъж"
  • 1983 г. — „Април в лозята"
  • 1983 г. — „Цветелина"
  • 1983 г. — „Водни ски"
  • 1983 г. — „Помощ"
  • 1983 г. — „Елипсата"
  • 1983 г. — „Я живей като другите"
  • 1983 г. — „Редене на тухли"
  • 1983 г. — „Конкретната реалност около теб"
  • 1983 г. — „Кавалерите"
  • 1983 г. — „Имитация"
  • 1983 г. — „Конфликтна личност"
  • 1983 г. — „Кутийката"
  • 1983 г. — „Жътва за снимка"
  • 1983 г. — „Ръката"
  • 1983 г. — „Празник без подарък"
  • 1983 г. — „Добър човек"
  • 1983 г. — „Рицарят на простите неща"
  • 1983 г. — „За кучетата и за човеците"
  • 1983 г. — „Ред"
  • 1983 г. — „Обрешко"
  • 1983 г. — „Акробационе"
  • 1983 г. — „Чорапите"
  • 1983 г. — „Катедралата"
  • 1983 г. — „Блатото"
  • 1983 г. — „Бунар"
  •  ???? г. — „Прогноза“
  •  ???? г. — "Аз съм тук"
  • 1987 г. — „Бялото куче"
  •  ???? г. — Жътва"
  • 1987 г. — „Затворен цикъл"
  • 1987 г. — „Къде се намира Швейцария?"
  • 1987 г. — „Лимон"
  • 1987 г. — „Лятно време"
  • 1987 г. — „Маймунизация"
  • 1987 г. — „Мара Пайрън"
  •  ???? г. — "Мартеница"
  •  ???? г. — "Мекото"
  • 1987 г. — „Минчовци"
  • 1987 г. — „Наш човек"
  •  ???? г. — "Негодни за рая "
  •  ???? г. — "Петелът"
  • 1987 г. — „Пирон"
  • 1987 г. — „Произшествие на шосето Лондон-Калкута"
  • 1987 г. — „Протокол за един ловен излет"
  • 1987 г. — „Протокол за една голяма печалба"
  • 1987 г. — „Протокол за една пикантна случка"
  • 1987 г. — „Протокол за женското приятелство"
  • 1987 г. — „Протокол за истинското приятелство"
  • 1987 г. — „Протокол за класиците"
  • 1987 г. — „Протокол за колегиалността"
  • 1987 г. — „Протокол за младите таланти"
  • 1987 г. — „Протокол за поетичния начин на живот"
  • 1987 г. — „Протокол за роднините"
  • 1987 г. — „Протокол за семейното щастие"
  • 1987 г. — „Протокол на една командировка"
  • 1987 г. — „Протокол на една морска история"
  • 1987 г. — „Протокол на едно дежурство"
  • 1987 г. — „Романтика"
  • 1987 г. — „След събитията"
  • 1987 г. — „Тандърлили"
  • 1987 г. — „Трън"
  • 1987 г. — „Четири хубавици в гората"
  • 1987 г. — „Фантастът“
  • 1987 г. — „Шалчето"
  •  ???? г. — "Шаро"
  • 1991 г. — „Циганинът“
  • 1992 г. — „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2003 г. — „Старият кладенец“

Издания[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 г. — „Мъже без вратовръзки“
  • 1970 г. — „Роман на колелета“
  • 1970 г. — „Червени слонове“ (роман)
  • 1970 г. — „Лесни момчета“ (роман)
  • 1970 г. — „Да си мъж – не е невъзможно“ (роман)
  • 1971 г. — „Опасни типове“
  • 1972 г. — „Почти любовна история“ (роман)
  • 1974 г. — „Роман на колелета“
  • 1976 г. — „Принцовете“
  • 1982-1986 — трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. - "Празник без подарък" (сборник)
  • 1987 г. - "Протоколи и измислици" (сборник)
  • 1989 г. — „Дневникът на един геолог“ (сборник)
  • 1991 г. — „Принцовете“
  • 1991 г. — „Циганинът“
  • 1992 г. — „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2002 г. — „Перата на индианците“ (сборник) — издателство „Захарий Стоянов“
  • 2003 г. — „Старият кладенец“, издателство „Еа“
  • 2005 г. — „Синорът на живите“ (сборник), Издателска къща „Труд“
  • 2006 г. — трилогия „Жълтата къща“
  • 2007 г. — „Червени слонове“ (сборник) — издателство „Захарий Стоянов“

На руски език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987 г. — „Прогноз“ — сп. „Дружба“, № 3 - 4

В съвместни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 г. — „Перпендикулярно време" - антология (Издателство "Георги Бакалов“, Варна, номер 26 от поредицата „Библиотека Галактика“.
    • „Фантастът“ - разказ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В-к Сега: Дончо Цончев иззида с майсторлък своите 70 години
  2. а б в В-к Монитор: Дончо Цончев, писател - Богът на парите е по-силен от всички диктатори