Дончо Цончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дончо Цончев
Роден 27 юли 1933 г.(1933-07-27)
Левски, България
Починал 22 юли 2010 г. (на 76 г.)
София, България
Националност българин
Жанр проза, публицистика, кино
Дебютни работи разказът "Боровинки"

Повлиян от
Съпруга Снежана Капитанска
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).

Живее в София и Нови хан.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Цончев е женен за Снежана Капитанска, имат син Стефан, дъщеря Ангелина и петима внуци. [1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г. [2] и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г. [2]

Депутат в 40 Народно събрание (2005-2009).

През 2004 г. е награден с орден "Стара планина" първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 г. - "Боровинки"
  • 1966 г. — „Мъже без вратовръзки“
  • 1971 г. — „Опасни типове“
  • 1976 г. — „Принцовете“
  • 1982-1986 — трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. — „Това и онова
  • 1983 г. — „Нямаше как"
  • 1983 г. — „Хадайет"
  • 1983 г. — „Хубав мъж"
  • 1983 г. — „Април в лозята"
  • 1983 г. — „Цветелина"
  • 1983 г. — „Водни ски"
  • 1983 г. — „Помощ"
  • 1983 г. — „Елипсата"
  • 1983 г. — „Я живей като другите"
  • 1983 г. — „Редене на тухли"
  • 1983 г. — „Конкретната реалност около теб"
  • 1983 г. — „Кавалерите"
  • 1983 г. — „Имитация"
  • 1983 г. — „Конфликтна личност"
  • 1983 г. — „Кутийката"
  • 1983 г. — „Жътва за снимка"
  • 1983 г. — „Ръката"
  • 1983 г. — „Празник без подарък"
  • 1983 г. — „Добър човек"
  • 1983 г. — „Рицарят на простите неща"
  • 1983 г. — „За кучетата и за човеците"
  • 1983 г. — „Ред"
  • 1983 г. — „Обрешко"
  • 1983 г. — „Акробационе"
  • 1983 г. — „Чорапите"
  • 1983 г. — „Катедралата"
  • 1983 г. — „Блатото"
  • 1983 г. — „Бунар"
  •  ???? г. — „Прогноза“
  •  ???? г. — "Аз съм тук"
  • 1987 г. — „Бялото куче"
  •  ???? г. — Жътва"
  • 1987 г. — „Затворен цикъл"
  • 1987 г. — „Къде се намира Швейцария?"
  • 1987 г. — „Лимон"
  • 1987 г. — „Лятно време"
  • 1987 г. — „Маймунизация"
  • 1987 г. — „Мара Пайрън"
  •  ???? г. — "Мартеница"
  •  ???? г. — "Мекото"
  • 1987 г. — „Минчовци"
  • 1987 г. — „Наш човек"
  •  ???? г. — "Негодни за рая "
  •  ???? г. — "Петелът"
  • 1987 г. — „Пирон"
  • 1987 г. — „Произшествие на шосето Лондон-Калкута"
  • 1987 г. — „Протокол за един ловен излет"
  • 1987 г. — „Протокол за една голяма печалба"
  • 1987 г. — „Протокол за една пикантна случка"
  • 1987 г. — „Протокол за женското приятелство"
  • 1987 г. — „Протокол за истинското приятелство"
  • 1987 г. — „Протокол за класиците"
  • 1987 г. — „Протокол за колегиалността"
  • 1987 г. — „Протокол за младите таланти"
  • 1987 г. — „Протокол за поетичния начин на живот"
  • 1987 г. — „Протокол за роднините"
  • 1987 г. — „Протокол за семейното щастие"
  • 1987 г. — „Протокол на една командировка"
  • 1987 г. — „Протокол на една морска история"
  • 1987 г. — „Протокол на едно дежурство"
  • 1987 г. — „Романтика"
  • 1987 г. — „След събитията"
  • 1987 г. — „Тандърлили"
  • 1987 г. — „Трън"
  • 1987 г. — „Четири хубавици в гората"
  • 1987 г. — „Фантастът“
  • 1987 г. — „Шалчето"
  •  ???? г. — "Шаро"
  • 1991 г. — „Циганинът“
  • 1992 г. — „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2003 г. — „Старият кладенец“

Издания[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 г. — „Мъже без вратовръзки“
  • 1970 г. — „Роман на колелета“
  • 1970 г. — „Червени слонове“ (роман)
  • 1970 г. — „Лесни момчета“ (роман)
  • 1970 г. — „Да си мъж – не е невъзможно“ (роман)
  • 1971 г. — „Опасни типове“
  • 1972 г. — „Почти любовна история“ (роман)
  • 1974 г. — „Роман на колелета“
  • 1976 г. — „Принцовете“
  • 1982-1986 — трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. - "Празник без подарък" (сборник)
  • 1987 г. - "Протоколи и измислици" (сборник)
  • 1989 г. — „Дневникът на един геолог“ (сборник)
  • 1991 г. — „Принцовете“
  • 1991 г. — „Циганинът“
  • 1992 г. — „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2002 г. — „Перата на индианците“ (сборник) — издателство „Захарий Стоянов“
  • 2003 г. — „Старият кладенец“, издателство „Еа“
  • 2005 г. — „Синорът на живите“ (сборник), Издателска къща „Труд“
  • 2006 г. — трилогия „Жълтата къща“
  • 2007 г. — „Червени слонове“ (сборник) — издателство „Захарий Стоянов“

На руски език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1987 г. — „Прогноз“ — сп. „Дружба“, № 3 - 4

В съвместни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 г. — „Перпендикулярно време" - антология (Издателство "Георги Бакалов“, Варна, номер 26 от поредицата „Библиотека Галактика“.
    • „Фантастът“ - разказ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В-к Сега: Дончо Цончев иззида с майсторлък своите 70 години
  2. а б в В-к Монитор: Дончо Цончев, писател - Богът на парите е по-силен от всички диктатори