Дорийски стил
Дорийският стил (наричан още Дорийски ордер) е един от трите класически стила в архитектурата. Другите два са йонийският и коринтският.
Съдържание |
Особености [редактиране]
Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр.Хр. и достигайки окончателна форма през 5 в.пр.Хр. Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Коефициентът височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифът и метопите.
Триглифът е центриран над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Разстоянието между триглифите и метопите може да бъде оставено чисто, или да бъде украсено с малък релеф. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.
В началото колоните били от монолитни блокове, като канелюрите по тях се изработвали преди поставянето им. По-късно колоните вече били от отделни блокове, поради увеличилите се размери.Канелюрите се изработвали преди поставянето на всеки отеделн блок, за да се нагаждат една към друга по-лесно. Броят на канелюрите варира-в началото били 16, после - 20. Колоната завършва с капител, който се състои от ехин (подобно на възглавница долна част) и абак, който лежи непосредствено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава.
Формата на ехинът се променя с времето, което помага за датировката. В началото бил по овален и извит, а в елинистическо време се скосил и изправил. Над абака (капитела) стои антаблеманът, който се състои от 3 части - архитрав, фриз и корниз.
Римска версия на дорийския стил [редактиране]
Модерно приложение [редактиране]
Когато гръцката възобновителна архитектура е била представена в началото на деветнадесети век, гръцко-дорийския стил не е бил използван широко. Първите илюстрации на дорийския стил датирали от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донесла с него нови значения на примитивната простота, на благородната трезвост, и – в Съединените Щати – на републиканските добродетели. В митниците, гръцкия дорийски стил предполагал отсъствие на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква, правейки го подходящ за библиотеки, банки и всички комунални услуги, заслужаващи доверие.
