Дорийски стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дорийска амфора в геометричен стил с меандри и погребална процесия в горната ѝ част (720-710 г.пр.н.е.)

Дорийският стил (наричан в архитектурата и Дорийски ордер) е един от трите класически стила в архитектурата. Другите два са йонийският и коринтският.

Възникване[редактиране | edit source]

След упадъка на микенското изкуство, новодошлите нашественици — дорийците, запазват за известно време традициите на микенските образци. Новата, подражателна и значително по-примитивна керамика се нарича протогеометрична или субмикенска. Украсата на съдовете при нея се състои от вълнообразни линии и цели фризове от триъгълници и полукръгове. С течение на времето микенските образци се забравят и се заражда нов, геометричен тип орнаментика, наречен така въз основа на живописта по вазите.[1]

Керамика[редактиране | edit source]

В същинския геометричен стил, наред със старите орнаменти, се появяват и нови форми — различни видове меандри и кръстове. Украсата на съдовете започва да обхваща все по-голяма част от повърхността им, докато през 9 век пр.н.е. ги покрива напълно. Тя се изроботва в съотвтствие с формата на съдовете — там, където повърхността се вижда най-добре се концентрират най-много фигури, разполагат се най-широките фризове и най-едрите орнаменти.[1]

Шедьоври на геометричния стил са надгробните вази, достигащи до 1,5 метра височина. Наричат се дипилонски, тъй като са открити в Дипилонското гробище на древна Атина. Техни образци се съхраняват в Лувъра, Британския музей и другаде. Най-прочутият екземпляр е в Националния археологически музей на Атина. При нея, наред с различни меандри и други украси, е вмъкната сцена на надгробен плач. Изобразява доста схематична легнала фигура на покойник, поддържан от четирима души, коленичили под него и заобиколени от десетина фигури, всички с еднакъв скръбен жест, държейки с ръце главите си.[1]

На друга известна амфора от по-късен период (средата на 8 век пр.н.е.), отново в Атинския музей, е изобразен фриз с колесници над още един с пеши войници, въоръжени с щитове и копия.[1]

Дорийски храм. 1 - тимпан, 2 - акротерий,
3 - сима, 4 - корниз, 5 - мутула, 7 - фриз,
8 - триглиф, 9 - метоп, 10 - регула, 11 - гута,
12 - тения, 13 - архитрав, 14 - капител,
15 - абак, 16 - ехин, 17 - ствол, 18 - канелюри, 19 - стилобат

Скулптура[редактиране | edit source]

В този период скулптурата все още не е добре развита. Геометричният стил, с ораментиката и оформлението си, обхваща останалите приложни изкуства и малката пластика, където се наблюдават фигури на животни, стилизирани и украсени в зависимост от материала, от който са направени.[1]

Архитектура[редактиране | edit source]

Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 век пр.н.е. и достигайки окончателна форма през 5 век пр.н.е. Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има канелюри (жлебове) по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Съотношението височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифите и метопите.

Триглифите са центрирани над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Метопите между тях могат да бъдат оставени чисти, или да бъдат релефно украсени. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.

В началото колоните са от монолитни блокове, като канелюрите по тях се изработват преди поставянето им. По-късно, поради увеличените си размери, започват да се изработват от отделни блокове. Канелюрите се правят на всеки блок поотделно, преди издигането на колоната, за да се улесни нейният монтаж. Броят на канелюрите варира — в началото са 16, а по-късно повишават броя си на 20. Колоната завършва с капител, който се състои от ехин (подобна на възглавница долна част) и абак, който лежи непосредствено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава.

Формата на ехина се променя с времето, което помага за датировката. В началото бил по овален и извит, а в елинистическо време се скосил и изправил. Над абака (капитела) стои антаблеманът, който се състои от 3 части — архитрав, фриз и корниз.

Римска версия на дорийския стил[редактиране | edit source]

Модерно приложение[редактиране | edit source]

Когато форми на класическата архитектура отново започват да се използват по-широко в началото на 19 век, дорийският стил е най-малко застъпен. Първите илюстрации на този стил датират от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донася със себе си нови значения и символи — на примитивна простота, благородна трезвост, а в Съединените Щати – и на републикански добродетели. В митниците и банките, дорийският стил внушава идеята за липса на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква. Строгостта му го прави подходящ за библиотеки, и всички комунални услуги, изискващи доверие.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((bg)) Димитър Димитров - "История на изкуството"/ Просвета/София/1991/стр.45