Дорийски стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дорийска амфора в геометричен стил с меандри и погребална процесия в горната ѝ част (720-710 г.пр.н.е.)

Дорийският стил (наричан в архитектурата още Дорийски ордер или Дорийски ред) е един от трите класически стила в архитектурата и приложното изкуство. Другите два са йонийският и коринтският. Дорийците се преселват на територията на днешна Гърция през 10 век пр.н.е.. Те, заедно с йонийците са двете племенни групи, които полагат основата и определят характера на древногръцката архитектура. Тъй като дорийците са войни, в храмовата си архитектура те избягват декоративните елементи и се стремят към строгост на линиите и формите.[1]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

След упадъка на микенското изкуство, новодошлите нашественици — дорийците, запазват за известно време традициите на микенските образци. Новата, подражателна и значително по-примитивна керамика се нарича протогеометрична или субмикенска. Украсата на съдовете при нея се състои от вълнообразни линии и цели фризове от триъгълници и полукръгове. С течение на времето микенските образци се забравят и се заражда нов, геометричен тип орнаментика, наречен така въз основа на живописта по вазите.[2]

Керамика[редактиране | редактиране на кода]

В същинския геометричен стил, наред със старите орнаменти, се появяват и нови форми — различни видове меандри и кръстове. Украсата на съдовете започва да обхваща все по-голяма част от повърхността им, докато през 9 век пр.н.е. ги покрива напълно. Тя се изработва в съответствие с формата на съдовете — там, където повърхността се вижда най-добре се концентрират най-много фигури, разполагат се най-широките фризове и най-едрите орнаменти.[2]

Шедьоври на геометричния стил са надгробните вази, достигащи до 1,5 метра височина. Наричат се дипилонски, тъй като са открити в Дипилонското гробище на древна Атина. Техни образци се съхраняват в Лувъра, Британския музей и другаде. Най-прочутият екземпляр е в Националния археологически музей на Атина. При него, наред с различни меандри и други украси, е вмъкната сцена на надгробен плач. Изобразява доста схематична легнала фигура на покойник, поддържан от четирима души, коленичили под него и заобиколени от десетина фигури, всички с еднакъв скръбен жест, държейки с ръце главите си.[2]

На друга известна амфора от по-късен период (средата на 8 век пр.н.е.), отново в Атинския музей, е изобразен фриз с колесници над още един с пеши войници, въоръжени с щитове и копия.[2] През 7 век пр.н.е. във вазописа и пластиката геометричният стил започва да се заменя с по-натуралистични изображения.[1]

Дорийски храм. 1 - тимпан, 2 - акротерий, 3 - сима, 4 - корниз, 5 - мутула, 7 - фриз, 8 - триглиф, 9 - метоп, 10 - регула, 11 - гута, 12 - тения, 13 - архитрав, 14 - капител, 15 - абак, 16 - ехин, 17 - ствол, 18 - канелюри, 19 - стилобат

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

В този период скулптурата все още не е добре развита. Геометричният стил, с ораментиката и оформлението си, обхваща останалите приложни изкуства и малката пластика, където се наблюдават фигури на животни, стилизирани и украсени в зависимост от материала, от който са направени.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 век пр.н.е., използван още от древните спартанци. Достига окончателната си форма и разцвет през 5 век пр.н.е.. Той е и най-лаконичен по отношение на декорацията. Основата на древногръцката архитектура е поставена при дорийския стил чрез тясното съгласуване между конструктивните и декоративни форми и хармоничното свързване на отделните елементи.[1]

За прототип на храма в Омировия период служи правоъгълното в план гръцко жилище — мегаронът. Първоначално храмовете са дървени, а първият, при който се преминава към камък е храмът на Хера (Херайонът) в Олимпия. През 600 г.пр.н.е. той е изграден от дърво и за първи път при него се предприема замяна на дървената конструкция с каменна. Този процес е наречен от гърците петрификация. Повечето от елементите в каменните храмове повтарят елементите на съществуващите преди тях дървени храмове.[3] Основен планировъчен елемент в гръцкия дорийски храм е модулът, който е равен на половината от диаметъра на колоната при основата.[1]

Най-съвършената форма на сградата се постига, когато е обгърната от колонади по четирите си страни, наречени перистил. След началното успоредно развитие в дорийските и йонийски територии, се стига до ясно разграничаване на двете ордерни системи. В континентална Гърция и западната част на Велика Гърция се налага дорийският ордер. Първоначално сградата се състои само от наос и пронаос, а останалите елементи се добавят постепенно. Всички храмове до 6 век пр.н.е. са с правоъгълна форма. През 6 век пр.н.е. се появяват нови три типа с кръгла форма — аптер, моноптер и тотлос.[3]

Елементи на дорийския храм[редактиране | редактиране на кода]

  • Наос — основното голямо помещение, което се изгражда с ос изток-запад, входът е на изток, така че първите слънчеви лъчи да огряват статуята на божеството, което е поставено в него. По тази причина входният отвор се прави с голяма височина.[3]
  • Пронаос — това е преддверие с две колони, обградено отстрани с анти (челата на страничните издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна сграда). В този случай храмът се нарича антов. В плана му има само наос и пронаос и затова той е най-близък по тип до микенския мегарон.[3][4]
  • Цела - помещение, в което се поставя статуята на бога.[1]
  • Адитон — помещение с вход от наоса, съкровищница. Недостъпно е за непосветени (несвещенослужещи).[3]
  • Опистодом (постикум) — помещение в задната част, симетрично на пронаоса, отделено от наоса със стена. Изгражда се като баланс в пространствената композиция. Към него има отделен вход, който винаги е на западната фасада, в противовес на пронаоса. Понякога се използва като съкровищница и в този случай адитон не се прави.[4][5]
  • Перистил, перистаз, перистасис, периптер — обиколна колонада, която има чисто естетически функции. Колонадата с два реда колони се нарича диптер.[1]

Основни елементи на дорийския ордер[редактиране | редактиране на кода]

Изредени отдолу нагоре, елементите са следните:

  • Крепидома — общата основа под храма, обикновено с три стъпала. Състои се от стереобат и стилобат. Стереобатът е изграден от плътно разположени каменни блокове с внушителни размери. Поставят се под местата, където ще са разположени вертикалните конструктивни елементи — колони и стени. Пространството между блоковете се запълва с отпадъчен материал от каменоломните. Стилобатът е най-горното стъпало от основата под храма и се изпълнява от по-твърд и устойчив на износване камък.[1]
  • Колона — Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Често е наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Съотношението между височината и дебелината е около 4:1. Първоначално колоните са дървени, поставени върху примитивна каменна база. По-късно, когато започват да се изработват от камък, базата става излишна и колоната стъпва директно върху стилобата. Всяка колона е украсена с вертикални канелюри, за да изглежда по-стройна. Разстоянието между две колони се нарича интерколумний. Според Витрувий при гръцкия храм има 5 вида интерколумнии:[1]
пикностил — разстоянието между колоните е равно на 1,5 пъти диаметъра на колоната.
систил — просветът е равен на 2 диаметъра
еустил - 2,5 диаметъра
диастил - 3 диаметъра
ареостил - 4 диаметъра
  • Капител - елемент, овенчаващ горната част на колоната, който поема натоварването от гредата над него или от архитрава, и го предава надолу по колоната. Състои се от шийка, ехин и абак. Лежи непосредствено под антаблемана, като границите му излизат извън архитрава. Формата на ехина се променя с времето, което помага за датировката на сградите.[4] До 5 век пр.н.е. на някои места капителът е украсяван с листа.[3]
  • Антаблеман - Най-големият и най-тежък елемент от дорийския ордер. Намира се между колонадата и покрива и се състои от архитрав, фриз, разчленен на метопи и триглифи, и корниз, който от своя страна се състои от гейсон и сима.[4]
  • Фронтон - триъгълна каменна рамка, разположена между корниза на антаблемана и двата корниза по наклона на покрива. Разполага се само по късата страна на постройка с двускатен покрив. Каменният триъгълник в тази рамка се нарича тимпан.[1]
  • Таван на птерона — Птеронът представлява съвкупност от двата покрити хода под колонадите по дългите страни на перистила.[4] Таванът му е разположен на височината на корниза и се изгражда от носещи греди и каменни касети, запълващи пространството между тях. Понякога вместо касети се монтират стротери — каменни плочи с квадратен отвор, затворен с по-малки квадратни плочи.[1]
  • Покрив - двускатна дървена конструкция, покрита с керемиди, наредени върху летви. През 6 век пр.н.е. керемидите са изработени от теракота. След това са заменени от мраморни плочи със сравнително големи размери.[3]

Римска версия на дорийския стил[редактиране | редактиране на кода]

Модерно приложение[редактиране | редактиране на кода]

Когато форми на класическата архитектура отново започват да се използват по-широко в началото на 19 век, дорийският стил е най-малко застъпен. Първите илюстрации на този стил датират от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донася със себе си нови значения и символи — на примитивна простота, благородна трезвост, а в Съединените щати — и на републикански добродетели. В митниците и банките, дорийският стил внушава идеята за липса на корупция, а в протестантската църква — връщане към неопозорената ранна църква. Строгостта му го прави подходящ за библиотеки, и всички комунални услуги, изискващи доверие.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к АМТИИ Пловдив/арх. Иван Делчев — Лекции по история на архитектурата/Архитектурата на древна Елада, част 1
  2. а б в г д ((bg)) Димитър Димитров — „История на изкуството“/ Просвета/София/1991/стр.45
  3. а б в г д е ж Архитектурата на древна Гърция
  4. а б в г д Архитектурен и археологически речник
  5. Едуард Луси-Смит/Речник на термини на изобразителното изкуство/ИК „Петър Берон“/София/1996/стр.128