Дорково
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Тази статия е за селото в България. За селото в Русия вижте Дорково (Русия).
| Дорково | |
|---|---|
  Дорково
|
|
| Данни * | |
| Население: | 2 897 [1] |
| Надм. височина: | 992 m |
| Пощ. код: | 4641 |
| Тел. код: | 03543 |
| МПС код: | РА (Пз) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Пазарджик |
| Община: - кмет |
Ракитово Ангел Говедарски (независим) |
| Кметство: - кмет |
Дорково Николай Ковачев (БСП) |
| промяна на тази таблица | |
Дорково е село в Южна България. То се намира в община Ракитово, Област Пазарджик.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Дорково се намира в планински район, като е заобиколено от красивите горски масиви на Родопите. Разположено е на двата бряга на р.Мътница , в североизточната част на Чепинската котловина. Лежи в южните поли на рида Каркария, който е част от Баташката планина.
Най-близкото селище е Костандово (ок. 4500 жит.), намиращо се на 3 km на югозапад. То, Дорково и Ракитово са единствени селища в община Ракитово. Велинград е на 14 km югоизточно от Дорково.
Водоснабдяването на селото се осъществява чрез каптажите „Цигов чарк“ (ср. дебит 4,5 л/с) и Дуковец (0,6 л/с).
[редактиране] История
Името на селото вероятно произлиза или от гръцката дума δορκάς, „доркас”, която означава елен.
Според Стефан Захариев към 1850 година в Дорково има 40 помашки къщи и 140 жители-помаци.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Дорково живеят 1284 помаци.[2]
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Читалище
Местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий” е учредено в началото на 1919 г., като отначало се използва кафенето на Тома Цигов. През 1927 г. на читалището е направено освещаване, а през 1928 г. е построена първата му сграда. Тя разполага с библиотека, бюфет и 140 подвижни места. Тази сграда е разрушена на 3 август 1957 г., за да бъде открита новата двуетажна читалищна сграда през декември 1962 г. В новата постройка се помещават киносалон с 300 места, гримьорни, репетиционна зала, модернизирана библиотека. Дворът на читалището заема площ 1850 km², а самото читалище е с площ 745 km². Към читалището са сформирани три самодейни състава: ансамбъл „Овчарска песен”, влашката група „Фантъна” и циганската група „Романо ило”.
[редактиране] Ансамбъл „Овчарска песен”
През 1971 г. е основан фолклорен ансамбъл „Овчарска песен” към читалището „Св. Св. Кирил и Методий”. Той се състои от оркестър, танцов състав, мъжка певческа група и женска певческа група. Числеността му през годините е различна: към 2004 г. е около 45 души, но някога броят на самодейците е бил 120 души. Инструментите, които ансамбълът използва, са кавал, гайда, тъпан, тарамбука, тамбура.
Членовете на ансамбъла са лауреати от IV и VI Републикански фестивал във Велико Търново. Участва в много издания на Националния събор на българското народно творчество в гр. Копривщица. Носител на „Златна брадва” от Международен фолклорен фестивал на планинците '89 в Закопане, Полша. През 1990 г. отива на турне във Франция по покана на президента на френската асоциация за фолклор, Жан Рош. Участва на Международния фестивал „Планините на света” '92 в Бриансон, Франция. Лауреат на фестивали в Крушевац и Левач в Сърбия през 1991 и 1992 г. Мъжката певческа група печели първо място на I национален фестивал на мъжките певчески фолклорни групи в Разлог.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Крепостта Цепина
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от селото. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m). Завладяна от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.
В периода 1246-1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици.
[редактиране] Палеонтологично находище
В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст няколко млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.
Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 г. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 г. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници.
Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Международен фестивал за автентичен фолклор
В Дорково се провежда Международен фестивал за автентичен фолклор, за който идват туристи от Япония, САЩ, Германия и други страни. Провежда се от 1996 г., като от 1999 г. гостуват чуждестранни състави от Гърция, Полша, Молдова, Унгария, Сърбия, Турция,Хърватия, Чехия, Република Македония, САЩ, Испания, Мексико. През 1999 г. е записан в международния календар на НС на ЦИОФФ - България.
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- Международен фестивал за изворен фолклор - Дорково
- Крепост Цепина в снимки и факти
- Радио и телевизия в Дорково
- в-к Монитор 05.Авг.2006 - "“Изгубеният свят” на родопското с. Дорково"
[редактиране] Бележки
- ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 92. ISBN 954-9308-51-0.
- ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 101. ISBN 954-9308-51-0.
