Доростолска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доростолска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Силистра
Катедрална църква Св.св.първоапостоли Петър и Павел
Архиерейски наместничества Тервел
Дулово
Дата на основаване ок. 390
Предстоятел Амвросий
Сан митрополит
Брой манастири 2
Брой църкви 51

Доростолската епархия на Българската православна църква е със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.

История[редактиране | edit source]

Доростолската епархия е сред най-старите епархии по българските земи. Тя е създадена около 390 г. Първият известен епископ е Авксентий, ученик и последовател на св. Вулфила.

Митрополити[редактиране | edit source]

Силистренски митрополити[редактиране | edit source]

  • Леонтий (оловен печат от ок. 1055 г., споменат в 1072 г.)[1]
  • Христофор (оловен печат от ок. 1085 г.[2], споменат през 1082 г.[1])
  • Лъв (споменат през 1166-67 г.)[2]
  • Захарий (споменат в 1360 г.)[3]
  • Калист (споменат в 1438-39 г.)[4]
  • Партений (споменава се през 1564,[5] януари 1565 и април 1580[6] г.)
  • Григорий (споменава се през май 1590[7] и юни 1591[8] г.)
  • Йоасаф (споменат през януари 1605 г.)[9]
  • Митрофан (избран през август 1618 г.)[10]
  • Йоаким (споменат в 1618,[11] преизбран през януари 1626, отстранен в 1633[12] г.)
  • Мелетий (споменат в 1622,[13] отстранен през 1626[14] г.)
  • Антоний (избран през август 1623, споменат на 24.09.1628,[15] преизбран на 22.03.1633,[16] преместен през август 1643[17] г.)
  • Григорий (споменат през 1631 г.)[18]
  • Паисий (избран в края на 1647 г.)[19]
  • Антоний (до 16.03.1650 г.)[20]
  • Макарий (избран през юли 1651,[21] отстранен в 1674[22] г.)
  • Дионисий (избран на 21.03.1674)[23]
  • Макарий (споменат през март 1677[24] и октомври 1684[25] г.)
  • Генадий (споменат в 1682[26] и 1683[27] г.)
  • Партений (споменат през февруари 1687-март 1689 г.)[28]
  • Атанасий (споменаван от юли 1691 до кктомври 1710 г.)[29]
  • Йеротей, светско име Йоан Комнин[30] (избран в 1710,[31] починал в Букурещ през 1719[32] г.)
  • Серафим (1719-1725)[33]
  • Константин (1725-1734)[34]
  • Вартоломей (избран през ноември 1734,[35] преместен през 1764[36] г.)
  • Кирил (избран и починал в 1764 г.)[37]
  • Партений (избран през юли 1764, отстранен в 1790 г.)[38]
  • Григорий Ι, бивш варненски митрополит (избран през декември 1790, оттеглил се през 1800 г.)[39]
  • Григорий ΙΙ, бивш варненски митрополит (избран през септември 1800, оттеглил се през януари 1806 г.)[40]
  • Кирил (избран през януари 1806, напуснал към април 1813 г.)[41]
  • Калиник (избран през април 1813, преместен през 1821 г.)[42]
  • Антим (избран през март 1821, напуснал към ноември 1836 г.)[43]
  • Григорий (избран през ноември 1836, починал в 1839/40 г.)[44][45]
  • Йероним (избран през януари 1840, починал в 1851 г.)[46]
  • Дионисий (избран на 18.11.1851,[47] до 1867[48] г.)
  • Матей (септември 1867-октомври 1876 г.)[49]

Доростоло-червенски митрополити (със седалище в Русе)[редактиране | edit source]

Амвросий Доростолски

Доростолски митрополити[редактиране | edit source]

Манастири[редактиране | edit source]

Доростолска епархия има 2 манастира:

Храмове[редактиране | edit source]

Катедрален храм[редактиране | edit source]

Храмове по духовни околии[редактиране | edit source]

Доростолската епархия има 51 църковни настоятелства[50].

    • Храм „Св. Тройца“ - с.Айдемир
    • Храм „Св. Димитрий“ - с.Калипетрово
    • Храм „Св. пророк Илия“- с.проф.Иширково
    • Храм „Св. пророк Илия“ - с.Бабук
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ - с.Българка
    • Храм „Св. Димитрий“ - с.Срацимир
    • Храм „Св. Троица“ - с.Кайнарджа
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ - с.Светослав
    • Храм „Св. Димитрий Солунски“ - с. Гарван
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ - с. Попина
    • Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ - с. Поляна
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Сребърна
    • Храм „Св. Димитрий“ - с. Ветрен
    • Храм „Св. Йоан Рилски“ - с. Сърпово
    • Храм „Св. Петка Еливатска“ - с. Брадвари
    • Храм „Св. Йоан Кръстител“ - с. Смилец
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ - гр. Дулово
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Прохлада
    • Храм „Рождество на св. Йоан Кръстител“ - с. Козяк
    • Храм „Св. Архидякон Стефан“ - с. Секулово
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ - с. Межден
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Окорш
    • Храм „Св. Успение Богородично“ - с. Грънчарово
    • Храм „Св. Възнесение Господне“ - с. Искра
    • Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Ирник
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ - с. Добротица
    • Храм „Св. Димитрий“ - с. Ситово
    • Храм „Св. Константин и Елена“ - с. Слатина
    • Храм „Св. Троица“ - гр. Алфатар
    • Храм „Св. вмчк. Димитър“ - с. Цар Асен
    • Храм „Св. вмчк. Георги“ - с. Васил Левски
    • Храм „Св. Димитрий“ - гр. Тервел
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ - гр. Тервел
    • Храм „Св. Троица“ - с. Карапелит
    • Храм „Св. Троица“ - с. Безмер
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Алеково
    • Храм „Св. Петка“ - с. Честименско
    • Храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ - с. Жегларци
    • Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Нова Камена
    • Храм „Св. вмчк. Димитрий“ - с. Кладенци
    • Храм „Св. Георги Победоносец“ - с. Кутловица
    • Храм „Св. Успение Богородично“ - с. Кочмар
    • Храм „Св. Кирил и Методий“ - с. Орляк
    • Храм „Св. мъченици Марк и Юли Доростолски“ - с. Господиново
    • Храм „Св. мчца Неделя“ - с. Майор Ценович
    • Храм „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“ - с. Казимир
    • Храм „Успение Богородично“ - с. Грънчарово
    • Храм „Вси Светий“ - с. Окорш

Други храмове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Gouillard, J. Le procès officiel de Jean l′Italien. Les actes et leurs sous-entendus. - Travaux et Mémoires, 9, 1985, 137, 141.
  2. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
  3. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  4. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996. № 10472
  5. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 343
  6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 137
  7. Γερμανός, 137
  8. Fedalto, 343
  9. Γερμανός, 137
  10. Γερμανός, 137
  11. Fedalto, 343
  12. Γερμανός, 138
  13. Fedalto, 343
  14. Γερμανός, 138
  15. Fedalto, 343
  16. Γερμανός, 138
  17. Fedalto, 343
  18. Fedalto, 343
  19. Fedalto, 343
  20. Fedalto, 343
  21. Fedalto, 344; срв. Γερμανός, 138-139
  22. Γερμανός, 139
  23. Γερμανός, 139
  24. Γερμανός, 139
  25. Fedalto, 344
  26. Γερμανός, 139
  27. Fedalto, 344
  28. Γερμανός, 139
  29. Γερμανός, 139
  30. Cicani, O., Cernovodeanu, P. Contribution a la connaissance de la biographie et de l'oeuvre de Jean (Hierothée) Comnène. — Balkan Studies, 12, 1971, 143-186; Nicol, D. The Doctor-Philosopher John Comnen of Bucharest and His Biography of the Emperor John Kantakouzenos. — Revue des études sud-est européennes, 9, 1971, 511-526.
  31. Fedalto, 344
  32. Γερμανός, 139
  33. Fedalto, 344
  34. Fedalto, 344
  35. Fedalto, 344
  36. Γερμανός, 140
  37. Γερμανός, 140
  38. Γερμανός, 140
  39. Γερμανός, 140
  40. Γερμανός, 140
  41. Γερμανός, 140-141
  42. Γερμανός, 141
  43. Γερμανός, 141
  44. Γερμανός, 141
  45. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 54. Посетен на 2014-08-12.
  46. Γερμανός, 141
  47. Γερμανός, 140-141
  48. Fedalto, 344
  49. Fedalto, 344
  50. Доростолска епархия

Външни препратки[редактиране | edit source]