Доспат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.
Доспат
Доспат (България)
Доспат
Доспат
41.65 N, 24.166667 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 2 514 [1]
Надм. височина: 1358 m
Пощ. код: 4831
Тел. код: 03045
МПС код: СМ (См)
Администрация
Държава: България
Област: Смолян
Община:
   - кмет		 Доспат
Антим Пържанов
Адрес на общината
ул. „Първи май“ №1
п.к. 4831
тел.: 03045/23-10
e-mail: ob_dospat@abv.bg
промяна на тази таблица

Доспат е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат.

Съдържание

[редактиране] География

Поглед към Доспат.

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Градът се намира в историко-географската област Чеч. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.

[редактиране] Име

На местния диалект името на града е Доспать, което според местните идва от двете, думи дос (на) и пать (път). Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян. Според друга версия името на града идва от титлата на деспот Алексий Слав, чиито владения са обхващали Западните Родопи. Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като Янъкли и Хамидие.[1] В други османски документи се среща и под името Доспод (на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ).[2] Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838, го споменава под името Доспада-Хан.[3]

[редактиране] История

В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.[4]

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие.[5]

Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.[6] През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования.[7] По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.[8]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat).[9]

Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото.[10]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.[11] Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.[12]

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.[13]

При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След кървавото смазване на съпротивата в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов.[14]

[редактиране] Религии

Основната религия в града е ислямът, а жителите са помаци. В Доспат има две джамии.

[редактиране] Икономика

Язовир Доспат

Икономиката на град Доспат е насочена най-вече в картофопроизводството, дърводобива, дървообработването и леката промишленост — производство на вълнен трикотаж, обувно производство. Туризмът се развива в добри насоки. В последните години голяма атракция е предлагането на услугата разходка с лодка и водни спортове на язовир Доспат. През лятото някои жители се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). Принципно икономиката на общината като цяло запада заради лошите условия на труда, предлагани от работодателите. Текстилните цехове в околностите привличат евтина работна ръка. Няма добре развита стратегия за инвестиционната политика от страна на управляващите местни структури. Работят малки семейни хотели.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство
  • Поща
  • СОУ „Димитър Благоев“
  • Професионална гимназия „Васил Левски“

[редактиране] Редовни събития

Всяка година последният уикенд на август се организира събор с много фолк и поп-фолк песни и танци, забавления, скара и бира. Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите под егидата на ООН, тъй като в района има построени над 180 крайпътни чешми като дарение от местните жители.

[редактиране] Личности

[редактиране] Допълнителна литература

[редактиране] Фолклор

Песни от Доспат са били включени в сборника Веда Словена. Такава е например песента под номер 9.[20]

[редактиране] Други

В чест на град Доспат един от върховете на остров Ливингстън, Антарктика е наречен Доспат.

[редактиране] Кухня

Традиционните доспатски гозби са — боб, „топчета“ (зелеви сарми, направени от специален сорт зеле „лана“, който на цвят прилича на лозов лист, но е много по вкусен и сочен от него, по точно сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, баклава, клин (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Доспат.

[редактиране] Източници

  1. ↑ Стоичков, Румен (2005). „Под върховете на Доспат“. Европа 2001 (1): стр. 52. ISSN 1310-3989. Сайтът е посетен на 2009-02-17.
  2. ↑ Андреев, Стефан (2002). Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век, София: Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, стр. 64. ISBN 954-9800-29-6.
  3. ↑ Цветкова, Бистра (1981). Родопите или Деспото-Даг и техните пътища, Френски пътеписи за Балканите, XIX в., София: Наука и изкуство, стр. 328.
  4. ↑ Ваклинов, Станчо [1977]. Балканските провинции на византия и техните градски центрове през VI—IX в., Формиране на старобългарската култура VI-XI век, София: Наука и изкуство, стр. 58.
  5. ↑ Горозданова, Елена (2001). Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история, София: Главно управление на архивите при МС, стр. 219. ISBN 954-9800-14-8.
  6. ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани, II издание, София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 92. ISBN 954-9308-51-0.
  7. ↑ Силянов, Христо [1984]. Негованските лески, 30 юни, Писма и изповеди на един четник, София: Български писател, стр. 207-209.
  8. ↑ Мехмед, Хюсеин [2007]. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, стр. 73.
  9. ↑ Radushev, Evgeni; Ivanova, Svetlana; Kovachev, Rumen (2003). Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers (PDF), Sofia: IMIR, стр. 202. ISBN 954-8872-50-1. Посетен на 2009-03-16.
  10. ↑ Сребранов, Румен (2007). Чечкият говор, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, стр. 16. ISBN 978-954-322-230-8.
  11. ↑ Мехмед, Хюсеин [2007]. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, стр. 91.
  12. ↑ Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.. Посетен на 2009-04-16. „Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.“
  13. ↑ Примовски, Анастас (1973). „Книга LIV: Бит и култура на родопските българи“. Сборник за народни умотворения и народопис: стр. 154.
  14. ↑ Иванова, Евгения (1 февруари 2001). „Българи '72“. Демократически преглед. ISSN 1310-2311. Сайтът е посетен на 2009-05-10.
  15. ↑ ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (2002). „СТО ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ“. Народно събрание на Република Бълария. Посетен на 4 декември 2008
  16. ↑ СЕГА. “Областен секретар се сдоби с луксозен хотел в Костовград?”, 09.11.2005. Посетен на 4 декември 2008
  17. ↑ Славова, Миглена (2008). „Човек на Костов оглави "Златни пясъци "АД“. NESSEBAR-NEWS.com. Посетен на 4 декември 2008
  18. ↑ Екип на "Сега" (2006). „Човек на Костов приютен във ВКС“. СЕГА. Посетен на 4 декември 2008
  19. ↑ (1999). „Народният съюз ще отговаря на областния удар“. Капитал. Посетен на 4 декември 2008
  20. ↑ BulTreeBank. „Същност и история на сборника „Веда Словена““. Посетен на 7 ноември 2008
п • б • р
Населени места в Община Доспат
п • б • р
Градове в Област Смолян
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%82“.
Лични инструменти
На други езици