Драгоман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.

Драгоман
България
Red pog.png
Драгоман
Софийска област
Red pog.png
Драгоман
Общи данни
Население 3 300 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 3 368 (НСИ)
Землище 34,475 km²
Надм. височина 703 m
Пощ. код 2210
Тел. код 07172
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 23409
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)

Драгома̀н е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Сливница, Годеч и Трън. Градът е административен център на Община Драгоман.

География[редактиране | edit source]

Драгоман се намира на 36 км северозападно от град София и на 15 км. от държавната граница с Република Сърбия. Градът е разположен в малко високопланинско поле в подножието на Чепън (част от планинският масив на Стара планина), намиращо се в западната част на Софийската котловина, която придружава от юг Стара планина и минава на запад от София през Алдомировското и Сливнишкото поле.

История[редактиране | edit source]

Най-древните останки от първите обитатели върху територията на днешния град Драгоман са от новокаменната епоха (неолита). Тогава там съществувало малко селище, от което до наши дни са достигнали различни оръдия на труда, като каменни брадви и чукове. Доста по-късно от това първо селище римляните построили крайпътната станция Мелдия. В нея постоянно квартирувала римска войска, за да охранява важния военен път от Белград до Цариград. Под това име селището съществувало и през част от Средновековието[1].
. Сведения за Драгоман,под имената "Драгоман"(1530г. - Istanbul - BOA,TD 370,s.223) и "Дирагоман"(1576г. - Руси Стойков - "Известия на Държавна библиотека "Васил Коларов"/сега НБКМ - София,кн.1 за 1959г.,Сф,1961г.,стр.402,кол.2),има в турски регистри от 1530 и 1576г.Според двата дефтера,Драгоман е спадал към казата "Шехир кьой"(днес град Пирот в Република Сърбия). От двата османски документа от ХVІв.,се вижда,че градът е съществувал през Средновековието. От околността на Драгоман произхождат 5 сребърни продупчени монети,датиращи от периода ХVІ-ХVІІІв.,всички притежание на частно лице,които се разпределят по следния начин : Литва,Стефан Батори(1576-1586),3 гроша,1583г.-1;Полша,Сиизмунд ІІІ Ваза(1587-1632),3 гроша,1596г.-1;Австрия,Франц І(1740-1765),30 кройцера,1752г.-1;Османска империя,Мустафа ІІІ(1757-1774),акче,1758г.(1171г. по Хиджра)-1,Абдул Хамид І(1774-1789),бешлик(5 пари),1774г.(1187г. по Хиджра)-1.Общ брой на всички монети - 5.(http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7043)

Име[редактиране | edit source]

Центърът на град Драгоман

Името Драгоман означава

  • 1. Истор. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя[2].
  • 2. Остар. (от арабски: „таргуман“ - преводач) Преводач [3] .
  • 3. "Драгоман"/ Dragoman( лат. dragnos mons — драконови планини)

Икономика[редактиране | edit source]

На територията на града съществуват следните предприятия:

  • „Драгоман — ЕЛ“ ЕООД за производство на електромери
  • „Балкан-Драгоман“- фабрика за текстил неработеща над 10 г.
  • Мина „Бели брег” в село Габер за добив на въглища
  • „Минна компания” ЕООД в село Габер за преработка на стари автомобилни гуми
  • „Контактни елементи“ АД [4] е фирма за производството на биметални контакти (пластини), биметални и триметални контактни нитове, припои на сребърни основи, ПОК-40, 50, 60, цинкови и калаени аноди. Дружеството извършва и дейности свързани с леярските и металопресови услуги. Фирмата е основана през 1980 г.

Чуждестранни инвеститори[редактиране | edit source]

  • “ДФ България” - В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати “ДФ България” – предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100 %-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Производствените възможности на предприятието обхващат: пресоване, изтегляне, щанцоване, рязане с вибрационни ножици, валцуване, изправяне, огъване, рязане, кантоване, обрязване на израстъци, заваряване (WIG, MIG, MAG, поточково и непрекъснато), галванична повърхностна обработка, прахово покритие. Главната цел на предприятието в гр. Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени.
  • "РЪББЪРТЕК" ЕООД - Немско предприятие за производство на гумени изделия за автомобили - филиал Драгоман. Работници - 60, предимно жени, двусменен режим на работа с перспектива за откриване на нови работни места и разширяване на производството.
  • “Хилгруп” - На територията на град Драгоман се изгражда “Цех за крайна обработка, монтаж и опаковка на мебелен обков и други стоки за бита” - с инвеститор - Джузепе Мотта-Италия.

Спорт[редактиране | edit source]

ФК Драгоман

Туризъм и забележителности[редактиране | edit source]

Мемориал на загиналите съветски пилоти по време на Втората световна война
  • Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод",организира се от 2001 г.от Н.Ч."Драгоман 1925",двустранен фестивал,празник на фолклора на населението живущо между София и Ниш по поречието на река Нишава на територията на Р.България и Р.Сърбия.Провежда се ежегодно в навечерието на 24 май.Основател на фестивала е Благой Божилов-председател на Н.Ч."Драгоман 1925".
  • Мемориал на загиналите съветски пилоти по време на Втората световна война,открит през 1985 г.

На територията на града не съществува изградена туристическа инфраструктура. Има един работещ хотел ('x-л Алекс'), намира се в началото на града, до международното шосе Е-80. Предлагат се също и частни квартири, чийто капацитет е до 12 легла.

Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа — Балкани има изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение на птиците, населяващи Драгоманското блато.

Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер на Чепън, едно от най-подходящите места за този вид спорт. В село Калотина има база за риболов с 8 легла.

В село Драгоман е роден професор Минчо Драганов (1937-2011 г.), преподавал е в СУ „Св. Климент Охридски“, във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Население[редактиране | edit source]

През 1900 г. Драгоман, който е част от община Калотина, има 582 жители. През 1905 г. населението му възлиза на 599 души. Общият брой жители на гр. Драгоман днес е 3507, от които 1746 са жени. По националностбългари.

Политика[редактиране | edit source]

През 1909 г. гара Драгоман е обявена за център на община, като приема за съставни селата Драгоман, Ярловци, Чуковезер, Бахалин и Драгоил. До този момент Ярловци, Чуковезер и Бахалин са били към Габерска община, Драгоил и село Драгоман - към Калотинска община. За първи кмет на новата Драгоманска община е избран Иван Модев от с. Драгоман. По онова време Общинското управление се помещава в частна сграда. След това, през 1913 г. кмет става Величко Микев от с. Ярловци, който отново заема поста и през 1919 г.
Списък с кметовете на община Драгоман[5]:

Управление (г.) Кмет (име)
19091913 Иван Модев
1913, 1919 Величко Микев
19141916 Стефан Здравков
1918 Мито Апостолов Тотев
19201923 Андрей Алексов
1924 Никола Велков
19251926 Иван Найденов Пенев
19271929, 1931 Крум Димов
1930, 19321933 Йордан Павлов Бонев
1934 Тома Стоичков Календеров
19351936 Димитър Манолов Хаджипетров
19371938 Стоян Проданов Стоянов
19391940 инж. Никола Николов Калицинов
19411942 Христо Георгиев Христакиев
1943 Петър Христов Парашиков
1944 Георги Димитров Ангелов
19451946 Наце Найденов Калайджийски
1947 Евтим Петров Соколов
1948 Димитър Антонов Димитров
19491950 Найден Атанасов Георгиев
19511952 Драгомир Димитров Тричков
1953 - 1955, 1963 - 1976 Кирил Георгиев Величков
19561959 Димитър Крумов Мишев
19601962 Мирон Николов Георгиев
19771980 Милчо Боянов Миланов
19811984 Цветан Иванов Станев
19851987 Николай Миронов Николов
19881999 Ганчо Григоров Ставрев
19992007 Любов Кирилова Добрева
2007 - 8 ноември 2011 Соня Стоянова Дончева
8 ноември 2011 do she me who you

Литература[редактиране | edit source]

  • Любенов, Райко Арсов. Бурел. Говор, фолклор, етнография, с. 8
  • Благой Божилов,Страници из миналото на Драгоман,история,1984 г. С мисъл за теб,2008 г.Фрагменти 2010 г.

Ники "The Jar"

Източници:[редактиране | edit source]

  1. Войнов, Людмил. "Драгоман и населени места в община Драгоман", 2010 г., стр. 26.
  2. тълковен речник, eurodict.koralsoft.com
  3. webster
  4. Официальный сайт "КОНТАКТНИ ЕЛЕМЕНТИ" АД. //
  5. http://obshtinadragoman.com/index.php?option=com_content&view=article&id=30:2010-06-24-05-30-21&catid=25:obshtinska-administracia&Itemid=48