Драготин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияДраготин
Προμαχώνας
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Драготин
Драготин на картата на Гърция
Dimos Sindikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Драготин
Драготин на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41°22′00.12″ с. ш. 23°22′00.12″ и. д. / 41.3667° с. ш. 23.3667° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Санданско-Петричка котловина
Население 252 (2001)
Надм. височина 193 m

Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, на гръцки: Προμαχώνας, Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон, до 1927 година Δραγοτίν, Драготин[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 252 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Драготин е разположено в Санданско-Петричката котловина на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.

История[редактиране | edit source]

Древност[редактиране | edit source]

Драготин е старо село. На 3,5 километра северозападно от селото в местността „Кременица“ от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитно селище[2]. Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“.[3] С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н. Иванов.[4]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Драготин (Dragotine) е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.[6]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Драготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Драготин се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция след Малоазийската Катастрофа. В околностите на селото е имало още две села - Капнотопос и Рупел. Според преброяването от 1928 година Драготин е изцяло бежанско село с 18 бежански семейства и 70 души (според други данни - 463 [9].[10]

Преди Втората световна война населението достига 1528 души, но при обявяването на войната между Гърция и Италия селото и близките две села са евакуирани. След изгонването на германците и по време на Гражданската война те са били изселени (другите две села изцяло) и в селото са останали 245 души. Според националното преброяване от 1961 г. селото е имало 416 жители.

В 1927 година е прекръстено на Промахон, в превод бойница.[11]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Драготин
  • България Атанас Георгиев (1885 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница
  3. Константин Иречек. „История на Българите“, Търново, 1886, стр.351.
  4. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 117 - 118.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 139.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 184.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147 и 844.
  9. [1]
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.